Националната купа възниква като самостоятелен турнир през 1938-а година. До тогава т.нар. "Царска купа" получава по право шампионът на страната. В периода 1924-1937 Ботев печели първенството и получава националната купа веднъж - през 1929-а година. Най-успешните отбори са Славия и Владислав Варна, ставали шампион по три пъти и съответно три пъти носител на Царската купа.
Статистиката след 1938-а, откакто турнирът е самостоятелен, отрежда първо място по брой спечелени купи на Левски - 25, втори са ЦСКА с 19. "Канарчетата" отстъпват в класирането по брой спечелени трофеи още на Славия (7), Литекс и Локомотив София (с по 4). "Жълто-черните" са завоювали ценния трофей два пъти - през 1962-а и през 1981-а.
Първият финал, който "канарчетата" играят е през 1947-а година - загубен от Левски в София с 0:1. През 1956-а Ботев отново достига до финал, и отново играе с Левски (тогава Динамо). Двубоят е загубен с 2:5.
Първият голям успех на "жълто-черните" идва през 1962-а година. След победи над Спартак София и Спартак Плевен, Ботев отстранява на полуфинал и Спартак Пловдив, които само година по-късно ще станат шампион на страната, и на финала се изправят срещу Дунав Русе. "Канарчетата" са безапелационни - с голове на Дерменджиев, Харалампиев и Чакъров, Ботев печели трофея с чистото 3:0. Успехът праща Ботев в турнира за КНК през следващия сезон, където тимът става първият български отбор достигнал до четвъртфиналната фаза в европейските клубни турнири. Там "жълто-черните" отпадат от Атлетико Мадрид (0:4 и 1:1), като двубоят на стадион "Христо Ботев" остава сред паметните европейски сблъсъци в клубната история.
След успеха над Дунав, следват още два поредни финала - през 1963-а и 64-а, и двата загубени от Славия (с 0:2 и 2:3 съответно). Следва пауза от 17 години, за да се стигне до втората успешна година на Ботев - 1981-а. Тогава успешен поход на Ботев осигурява финал срещу Пирин, спечелен с 1:0. Купата дава възможност на Ботев да играе в турнира за КНК за втори път и отново се стига до епохален сблъсък с испански гранд - Барселона. Именно тогава Ботев постига една от великите си победи - 1:0 над каталунците, но в крайна сметка отпада с общ резултат 2:4.
Следващият финален двубой на Ботев е през 1984-а, когато пловдивчани отстъпват пред Левски София с 0:1. Ботев все пак получава право да участва в турнира КНК, където след като отстранява Унион (Люксембург) среща Байерн Мюнхен и е на крачка да отстрани немския колос, печелейки в Пловдив с 2:0, но с общ резултат 3:4 отпада на осминафинал.
Последните финали на Ботев са в поредица през една година в началото на 90-те. През 1991-а година "жълто-черните" отново срещат Левски във финала, но губят с 1:2.
Може би най-запомнящият се финал е през 1993-а година. Тогава "жълто-черните" отстраняват Левски след 0:2 в София, но 3:0 в реванша в Пловдив и на финала излизат срещу ЦСКА в Благоевград. Двубоят е посетен от рекорден брой фенове на Ботев, но въпреки това тимът губи с 0:1.
Отново столичен тим застава между Ботев и националната купа в последния финал на "канарчетата" - през 1995-а година, когато Локомотив София печели с 4:2.
Последният път, когато Ботев бе близо до финала бе през 2008-а година, когато "жълто-черните" срещнаха на полуфинал бъдещия носител на трофея Литекс и в един двубой в Ловеч отпаднаха с 2:4.
За всичките си 10 финала досега, Ботев Пловдив е губил 8 - все срещу отбори от София - Левски (4), Славия (2), ЦСКА (1) и Локомотив София (1), но печелил 2 - все срещу отбори извън столицата - веднъж победа над Дунав Русе, и веднъж над Пирин Благоевград.
| | |||||||||||||||||