©

Според действащата тогава наредба първенството се провежда по системата на директни елиминации в един мач. За тях се класират победителите от всички спортни области в страната, които по това време са общо 13 на брой.

"Ботев" печели надпреварата в Пловдивска област и се класира за националните елиминации. В тях отборът ни отстранява "Левски" (Бургас) след победа с 2:0, след което и варненския "Шипченски сокол" с 3:1.

Така на 3 октомври 1929 г. в София отборът на "Ботев", придружен от 200 свои верни привърженици, играе финална среща за държавно първенство срещу отбора на "Левски" (София). След един крайно напрегнат, динамичен и интересен двубой "Ботев" побеждава с 1:0 и спечелва титлата "Държавен първенец" и става носител на Царската купа по футбол за 1929 година. Шампионското попадение е дело на легендарния Никола Щерев - Старика, а победата е повод за истински празник на клубните членове и законна гордост от постигнатия успех, частица за който има всеки един от тях.

Периодът от 1929 до 1931 година е един от най-плодоносните за ФК "Ботев". През тези години "Ботев" е неизменен шампион на Пловдив и Пловдивската спортна област и участник във финалния кръг от държавното първенство на България. За постигнатите успехи през 1932г. БНСФ награждава СК "Ботев" със специален златен медал, а състезателите му с медали за спортно отличие.

Ето и кои са първите златни момчета на Пловдив:

Емин Мехмедов - тютюнев работник. Роден за вратар, висок и изцяло изпълващ рамката на вратата, вещо ръководи защитата.

Михаил Костов - безупречен десен халфбек.

Андон Стоянов - един от най-добрите защитници в цялата тракийска футболна област по това време. По професия бил сладкар.

Георги Бичиров - тютюнев работник. Строен, стабилен ляв бек, играе добре с глава. Славел се като голям джентълмен на игрището.

Найден Радомиров - твърд и солиден в играта. Притежател на работилница и магазини за облекло и обувки в София и Пловдив.

Александър Касъров - левият халф е рожба на школата на Ботев. Един от най-силните на своя пост в Царство България. Нисък на ръст, но с отличен отскок и себераздаващ се докрай.

Янко Самоковлиев - любимец на публиката. Спринтьор, отличавал се с точното си подаване към съотборниците си и силен удар с доста свежест в играта. Също тютюнев работник.

Димитър Лафчиев - елегантен и коректен, истински спортсмен. Славел се със бързината на спринта си.

Никола Щерев - сърцето на отбора. Капитан и лидер, биткаджия и стратег. Играещ треньор на тима, умеещ добре да обеснява замисъла в играта. Една от най-авjоритетните личности в Пловдив.

Станчо Проданов - бърз и съобразителен, с отличен удар и нестихваща стръв за борба, страшилище за всички вратари. Няма пропусната дузпа в кариерата си.

Вангел Каунджиев - ляво крило, изпъква с бързина и дрибъл.

Останалите играчи през "златната 1929" са: Кирил Радомиров (брат на Найден Радомиров), Михаил Дичев, братя Георги и Драгомир Бояджиев, Ангел Иванов, Никола Тодоров и Иван Петров.