© Plovdiv24.bg

Бирсент, Вярваше ли, че ще отстраните Ботев след 1:1 на "Лаута"?
- Разбира се. Всички бяхме уверени, че можем да ги победим на "Коматево. Бяхме добре подготвени, изгаряхме от желание да се докажем. Този мач се играе за честта и емблемата на Локомотив, за всички, които обичат клуба. Радвам се, че ги направихме щастливи. Казваш "баста" на всичко останало, излизаш на терена и в главата ти е само мисълта за победа. Играхме много добре. Не е важно, че аз съм вкарал гола, а че победихме. Успехът обаче е много важен за нас, защото зарадвахме всички локомотивци.

По време на двубоя обаче изглеждаше, че повече се браните, че Ботев натиска...
- Не сме искали да се браним. Просто всеки беше напрегнат от желанието за успех. Знаехме, че трябва да изчакаме и своя момент. Успяхме да го направим. А аз бях сигурен, че ще вкарам в тази ситуация.

Кога усетихте, че можете да спечелите?
- През цялото време го знаехме. Дори когато получихме гола, повечето момчета викаха: "Давайте, можем, има време да спечелим". Венелин Филипов като вкара, вече бяхме убедени, че ще спечелим.

Носиш фланелката на Локо от няколко месеца, но вече имаш гол във вратата на Ботев...
- Това е невероятно. Чувството след гол няма как да го опиша. Бях на седмото небе. А качиш ли се на него, не искаш да слизаш. На терена беше лудница - всеки крещеше - бихме ги, още една-две минути и ги елиминираме.

На камерите в заключителните минути се видя как Христо Колев жестикулира към отбора да те търси теб в предни позиции. Вярваше ли, че ще се отскубнеш от защитата на Ботев?
- И аз Вярвах, и треньорът е вярвал. Но той е уверен във всички момчета. На мен ми подвикна да се преместя на Върха на атаката, за да се отворят пространства. Радваме се, че се получи.

Какво успя да промени Христо Колев в тима?
- Откакто стана треньор, усещането в целия отбор е различно. Да не говорим, че като локомотивец ни върна духа. Знае как да говори с всеки, да успее да го стимулира преди двубой. Там се крие тайната на успеха му. На мен винаги ми е казвал да вярвам в себе си. И да знам, че ако се трудя и се раздавам, един ден мога да стана нещо като легенда на Локо. След такива думи как да не даваш всичко от себе си? Като юноша на отбора мечтата ми бе да облека фланелката на първия отбор. Затова в момента няма по-щастлив човек от мен. Сбъдвам мечтите си.

На кого от треньорите си дължиш най-много?
- На всички наставници, при които съм играл. Не желая да ги деля. Но много благодаря на Атанас Узунов и Христо Бонев, които ме върнаха на "Лаута". Заради тях сега съм в Локо. Задължен съм им.

Значи си любимец на две легенди на Локомотив - Христо Бонев и Христо Колев...
- (смее се). Явно да. Въпреки че след школата на Локо нещата се развиха доста трудно за мен. Отидох в Шумен и изкарах 6 месеца. Треньор ми бе Енрико Пичони. След това преминах в Етър. В този тим бях с братовчед си Дормушали Саидходжа. После се преместих във Верея. През цялото време таях малка надежда, че ще се завърна на "Лаута". Но не съм си представял, че толкова бързо ще започна да играя редовно. Трябваше да докажа много неща, а и още много имам да доказвам.

С гола си срещу Ботев си направил нещастен Пичони и братовчед ти Саидходжа, които са фенове на канарчетата. Имаше ли бъзици с тях?
- Постоянно, защото те са ботевисти, а аз локомотивец. Братовчед ми ми се обади веднага след мача. Поне се радваше, че аз съм вкарал гол. Той има гол за Ботев срещу Локо, а аз обратното. Така че фамилията ни има попадения и за двата тима, което е радващото.

Пречат ли ти финансовите проблеми в клуба?
- Не. Аз съм млад играч и целта ми е да се разбивам, да преминавам на все по-високо ниво. Важното е да играя и отборът да върви. Но не е приятно за момчетата, които имат семейства и трябва да се грижат за тях.

Мартин Камбуров се изказва доста ласкаво за теб...
- За мен той е не само лидер на Локомотив, а много добър човек. Помага ми както на терена, така и извън него. Знам, че във всеки момент мога да разчитам на него, независимо за какво. Голяма опора ми е.

След силните ти игри се заговори, че те следи Левски, че те искат турски отбори. Знаеш ли за такъв интерес?
- На мен никой не ми се обаждал. А и първо трябва да се свържат с тях. Аз съм играч на Локо и за мен това е чест. Искам да се развивам и едва по-късно да направя следваща крачка. Радвам се, че в отбора ми помагат. В началото ми беше много притеснено. Но след Всяка тренировка започнах да се отпускам. Дори след головете срещу Ботев си оставам все така притеснителен. Не се имам за станал по-голям - от отбора по-голям няма.

В последните 9 мача в А група и за купата имате само една загуба от Лудогорец, докъде може да стигнете?
- Единствената ни цел е да останем в А група. А догодина, като се стабилизират нещата, ще гоним и по-големи резултати.

Източник: в. "Тема Спорт"