© Plovdiv24.bg | | Тези дни отново е актуална темата стадион "Пловдив". Само по това дори можем да познаем, че наближават местни избори. Старата тема се опитва да претопли имащият мераци за градоначалник Славчо Атанасов, който пловдивчани вече веднъж изгониха от кметския стол.Тандемът Славчо-Арх. Маринов подгрява темата, проси пари и е на път да направи грандиозна мечешка услуга на Пловдив. Дали им пука наистина за стадион "Пловдив"? Аз лично искрено много се съмнявам. На Атанасов подбудите са ясни - предизборни. На архитект Маринов са прозрачни за всеки, който си има и малко понятие от строителство. Той иска да натрапи проекта си, за да може да работи и над неизменните корекции.
Но да не отделяме повече внимание, отколкото заслужават, на тези "герои".
Въпросът е наистина ли пловдивчани искат да похарчим 20 милиона държавна пара, за да достроим морално остарял стадион, с грозен, по мнението на автора, за съвремието си проект, неотговарящ на съвременните изисквания за прием на мероприятия от висок международен ранг? "Строителят" Маринов знае ли, че в проектирането на конструкциите влязоха нови норми, познати в строителните среди като "евро кодове", които утежняват изискванията към конструкцията? Може ли неговият проект в сегашния вид да отговори дори на тези елементарни законови изисквания? Въпросът, разбира се, е риторичен.
Да се върнем на въпроса: "Наистина ли пловдивчани искаме да се дострои стадион "Пловдив" с проект от 80-те години? Това ли ще е спортното "бижу", с което ще се гордеем?
Спортният комплекс около стадион "Пловдив" и Гребната база е уникален за България. Би било същинско кощунство да го "довършим" с този стадион.
Стадион "Пловдив" е раната, която зее в сърцето на почти всеки пловдивчанин. Търпението ни по този проект е достигнало връхната си точка отдавна, но ако действаме под влиянието на емоциите, ще сгрешим. Поне според мен не е правилно тълкуванието: Ако сега не го направим, никога няма да го направим.
Не бива да позволяваме на евтини политици с евтини амбиции да се възползват от болката ни за лична изгода.
Да достроим стадиона в стария му вид би било грандиозна грешка, която ще ни направи за смях в цяла Европа.
Като цяло някой виждал ли е стария технически проект на стадиона? Какви съоръжения са включени в него? Отговаря ли на съвременните изисквания за безопасност? Има ли необходимия брой санитарни възли? Има ли предвидени журналистически ложи и студия според новите изисквания?
Можем да изреждаме и още, и още, но за да олицетворим това, ще ви задам следния въпрос:
Ако притежавате 20 000 лева, дали ще си купите автомобил на старо, с множество видими проблеми, произведен 80-та година, или ще се опитате да намерите 30 000 лева, за да си купите чисто нов автомобил, произведен 2015-та, с всички съвременни изисквания и удобства?
Но знайте, че ако сега си купите стария автомобил за 20 000 лева, той едва ли ще ви върши работа, но пък е сигурно, че никога вече няма да имате достатъчно пари за нов автомобил и в крайна сметка... пак сте без автомобил.
Осъзнавате ли вече малко по-ясно в какъв безумен казус се опитват да ни набутат заинтересованите? Тези, които се опитват да трупат евтини дивиденти върху мъката на пловдивчани.
За да се убедите, че не голословим, Ви предоставяме галерия от разрухата на стадион Пловдив през 2007-ма година. Близо 8 години по-късно тази разруха се е увеличила многократно.
Източник: Кирил Налджиев |