© Plovdiv24.bg

Тодор Тимонов се представи добре в контролите и може да изненада с добра игра и през сезона

Проблемът обаче е другаде. Очевидно тимът се защитава добре. Не е срамно да паднеш като гост от отбора, победил Милан насред "Сан Сиро". Или пък от отбора, победил Ювентус, Фиорентина, Рома с общ резултат 5:0. Въпроса е, че тимът не показа никакъв потенциал в офанзива. Никой обаче не е изненадан. Миналата година "канарчетата" притежаваха наистина впечатляващо нападение в лицето на Георги Христов и Георги Какалов. Спор относно футболните качества на двамата няма - миналия сезон сигурно бяха сред топ 5 на най-добрите нападатели в "А" група. Въпреки чепатия си характер обаче Какалов си уреди хубав трансфер в един от лидерите в Беларус, а бъдещето на Георги Христов е неясно, но едва ли ще го видим по футболните терени скоро. Но без двамата Жоровци, нападението на Ботев куца сериозно. Добавяйки към тях заточените Краси Кръстев и Борислав Караматев и продадения Емил Урумов, положението е съвсем черно. В момента тимът разполага само с трима изцяло офанзивни футболисти - юношата Йордан Етов, Дормушали Саидходжа и мистериозният Алфредо Мапока. Към тях можем да прибавим и халфовете Мауро Алегре, Тодор Тимонов и Николай Манчев и... това е. Всички останали са защитници и халфове, които до преди няколко сезона бяха защитници. Илиян Гаров, Йордан Минев, Даниел Божков...

Дори при идеалния вариант, при който няма контузени, наказани и всички са в идеална форма, пак положението е много по-тежко от миналата година. В защита също няма особени промени, но там тимът има много потенциал и с двама опитни специалисти, като Костадин Ангелов и Стефано Кусин, четворката може спокойно да се сработи добре. Нерешен обаче остава въпросът с вратарския пост, след напускането на Лилчо Арсов. По неизяснени, но най-вероятно финансови, причини напусна доста класния Диего Бритес и сега в отбора останаха само Павел Станев и Славчо Тошев. Тимът дори няма трети вратар.

Ситуацията много напомня положението, в което се намираше Ботев преди 2 години. Тогава отбора финишира сезона само с 4 победи и куп равенства, повечето от които 0:0. Сега прогнозата е за подобен сезон. Тогава отбора имаше само един истински и що-годе опитен нападател в лицето на Георги Андонов. Сега това е Дормушали Саидходжа. Все пак до началото на сезона има още една седмица и шефовете в Ботев могат да измислят някаква изненада, но това е малко вероятно.

Не трябва да пропускаме и другите проблеми около клуба. На първо време абсурдната ситуация с лиценза на стадиона. Съоръжението е едно от най-добрите в България и наистина е странно как не получи лиценз. Всички знаем, че изкачване по стълбите на стадион Хрсито Ботев е някакъв вид екстремен спорт, седалките и бурените напомнят по-скоро за стадион в централна Африка, а такова нещо като ВИП-зона не съществува. Но когато сравним пловдивския стадион с някои, като тези в Благоевград или Варна на Спартак, които получиха лицензи, вече намирисва. БФС си отмъщава за нещо и не е ясно за какво. Оправданието с липса на ограда е повече от нелепо - стадионът има вътрешна една ограда, а - може и да греша - но аз стадион с две огради в България не знам.

Не на последно място са е и неразбирателството между феновете и ръководството. Това е така от десетина години, но сега може би е пикът на тази мини-война. Феновете не знаят точно против кого ще викат - президент, цялото ръководство, целия отбор заедно с играчите или направо целия свят, но поне са обединени в негативното си отношение към Димитър Христолов. Президентът на Ботев от своя страна се прави, че нищо не се случва. Как ще се отрази тази война, която готвят феновете, ще разберем в следващите месеци, но едно е ясно - тежкият сезон, който се очаква за "канарчетата" няма да се хареса по никакъв начин на хилядите "жълто-черни" фенове, а в ръководството не правят нищо по въпроса. Един реален трансфер на анонимен ганаец едва ли ще замести напусналите пет-шест основни футболисти в Ботев.