- "Няма ги! Цялата опитна среда на отбора ги няма" - почти едновременно констатирахме всички. Мариан, Иршак и Ванката ги няма! Разнообразните упражнения които се изпълняваха на игрището, увлекоха трайно футболисти и фенове. Но това загнездило се във всеки от нас, реално изречение за състоянието на средната ни линия периодично напомняше за себе си. След края на занятието си тръгнахме! 

Да си призная вървях в хладната привечер с раздвоени чувства от тази първа тренировка. Радостен бях за пореден път,че видях младите ми любимци. Присъствах на началната им тренировка с позитивното ми настроение към този отбор.Бях отново на прекрасната база сред съмишленици!

И въпреки всичко една мъжка тъга обхващаше мислите и чувствата ми. Преди всичко го нямаше Ванката. Нека не звучи в такъв тон, да е жив и здрав хубавия човек, НО!

Нещо липсваше в атмосферата на стадиона, във въздуха на игрището и не на последно място в нашите сърца! Фенската ми памет завъртя лентите на спомени с неговото футболно участие с жълто-черния екип. Пред очите ми се нанизваха в противниковите врати майсторските му попадения срещу Славия и Левски, в дербито с Локомотив Пловдив, сабления му удар в последната минута на стадиона под Аязмото и много други. 

Характерното му присъствие на терена и извън него бе на един достоен капитан, футболист и човек. Никога не ще се забрави тайнствената сила, която той владееше. С умението на велик магьосник от други светове, Ванката твореше красота на зеленото игрище. Без грубо натрапване на великолепните футболни качества,които притежава той непрекъснато съграждаше уменията на младите си колеги. 

Коректен по свой незабравим начин, внимателен към противника и към съотборника си, Ванката постоянно бе оценяван от взискателното футболно жури-публиката с най-високата оценка. За да дойде скоро и признанието на аудиторията за връчване заслужено на титлата "ПРОФЕСОР" в града. И тогава се роди една огромна и непоклатима човешка обич към този среден на ръст, но голям човешки титан! Той стана обичания символ на по-голямата част в нашия град. Името му трайно зае подобаващо място по "гърбовете" на феновете. Футболният спектакъл с негово участие вълнуваше всички ни дълго след последния съдийски сигнал. С много труд и умение той спомогна за извоюваното европейско участие на отбора. Но тежка травма го лиши от шанса, да напише лично златни страници за "Ботев Пловдив...

И сега когато ,въпреки напредналите години знае и може повече от преди, Обичания не само от мен Ванка не дойде на първата тренировка.

Затова ми е едно болно и объркано! Не, че няма кой да даде автограф на картичката! Не, че никой нищо не знае за футболната истина около него! Не, че храня илюзии с моето желание, да се оправят неяснотите около неговото бъдеще!

Но, Ванка разреши ми като несменяем капитан на този отбор да ти кажа нещо!

Несъмнено ти лично си изправен пред сложна дилема за разрешаване! От една страна годините възраст, от друга футболните начални успехи на родния ти клуб! Може би и семейството тихо заявява желанията си! Не на последно място и финансови сътресения клатят понякога и най-стабилния кораб в морето! Твоето далновидно виждане за бъдещето на даден тим, също може да влияе осезателно!

Ванка, с цялата си обич и уважение към теб, моля! Пределно ми е ясно, че решението какво да правиш следващата една година е само твое! Ти, символ на свободното и необвързано мислене и действие, с голяма доза усет и познание за себе си вземи най-правилното решение! Аз определено считам, че тази прекрасна игра-футбола се нуждае още от теб! Да не говорим за Ботев като тим и Пловдив като град! 

Прости ми, Ванка, вмешателствата в този период от живота ти! Но знай, че съм стъпил здраво на моята лична човешка обич към теб и затова имах силата днес да ти пиша за тези неща!

Да допълня, подобни искрени чувства изпитва и достойната част от Пловдив! Която не ще промени обичта си към теб! И аз също, скъпи мой Иван Цветков! Ще пазя докато мога НЕОПЕТНЕНА картичката с твоя лик! Дори и да не успея да взема автограф от теб!