Когато човек няма работа, започва да се чеше, където не го сърби. Каквото и да означава това. В последно време Славчо Атанасов се е захванал да оправя спорта в Пловдив. Преди няколко дни той и негови патриотични клакьори пуснаха партенката, че Агенцията за държавна и финансова инспекция (АДФИ) е започнала проверка за груби финансови нарушения при строителството на Колодрума. Лъжата беше разкрита лично от АДФИ, откъдето обявиха, че такава проверка не се прави. Сега Славчо се почеса със стадион "Пловдив". И по-точно с предложението на общинския съветник от ГЕРБ Емил Русинов, който поиска от правителството 185 млн. лева за довършването на "Пловдив". Сума, която очевидно не е реална. Кметът Иван Тотев също обяви, че е изненадан. Освен това допълни, че пари за стадиона няма да има в този мандат. За "Пловдив" ще се говори, след като бъде завършен Колодрума.
Аз съм правил интервю с архитект Валентин Маринов и твърдението му, че 20 млн. ще стигнат за довършването на "Пловдив". Тази цифра много ми хареса. Но срещу тези 20 млн. застанаха сериозни хора, които са категорични, че парите са малко. Очевидно е, че двете позиции трябва да се срещнат на професионално ниво, а не на предизборни сбирки, където Славчо размахва разни листове.
Едва ли има журналист в Пловдив, който да е писал повече от мен за проблемите на стадиона. Не съм подминавал нито един кмет, в това число и Славчо. И понеже сега се изживява като голям поборник за правдата, ще му припомня, че нищо сериозно не направил по този проблем по време на мандата си. От цялото му кметуване се облажи най-вече партийната му дружка Камен Шишманов, който лапаше с пълни шепи, за да осигури крезовски стандарт на клуба по спортна стрелба, чийто шеф е и в момента. За сметка на останалия пловдивски спорт.
Сега искам да кажа нещо много важно, което много малко хора знаят. И това са колеги от някогашния вестник "Глас". Става въпрос за името на стадион "Пловдив", с което съм дълбоко свързан, и което ме кара да бъда ревнив към всичко случващо се с него. Особено, когато се използва за политически цели. Както е известно, след събитията в края на 1989 година започна масова смяна на имената на градове, села, квартали, вестници и стадиони. В спортната редакция на тогавашния "Глас" започнахме да умуваме за ново име на стадион "Девети септември". Решихме да направим анкета и да чуем гласа на пловдивчани. Като, разбира се, си запазихме правото при известни обстоятелства ние да предложим на общината новото име на стадиона. Бяхме залети с много шарени предложения, но така и не се спряхме на нито едно. А и искахме да избягаме от политическите клопки. Тогава се сетих за стадиона в Торино. Бях сред участниците на световните студентски игри и ми направи впечатление, че той нямаше име, както е у нас. Преводачката ми обясни, че това е градски стадион и не е нужно да има име. Когато разказах всичко това на колегите и предложих да кръстим стадиона "Пловдив", те веднага се съгласиха. Очевидно и в общината са го харесали и така се роди стадион "Пловдив".
| | |||||||||||||||||