© Plovdiv24.bg | Реформаторите в Пловдив се нуждаят точно от подобна история. Само така могат да раздвижат кръвта си. Сигурно сте я забравили, Бойко Борисов беше още кмет на София. Първо се появиха снимки с крака на Гонзо, които предизвикаха съжаление заради скъсаните коленни връзки. Той все още беше звездата на Левски. Подутият глезен на Бойко обаче, тропосан върху маса в хирургията, надмина очакванията и на пиарите му. Те изглеждаха доволни от ритника на онзи нещастник, опитал да подпре с бутоните на калеврите си крака на Борисов. Поне това пролича от снимката. Тя имаше известно послание - няма измама, кметът е ритнат здраво и не симулира. Имаше идеална възможност да се появи билборд с двата крака и възможно най-интелигентния слоган: "Гонзо си отива, Бойко идва!" Така и стана, ако помните.
Сякаш върху масата беше просната съдбата на държавата. Подута, болна, гърчеща се от болка, посиняла от удари и трепетно очакваща своя добър хирург. Гонзо, извинявай, скъсани са ти само връзките и не си толкова подут. Освен това не отиваш на избори, а в запаса. С това историята приключи, резултатът го знаете.
Кой трябва да си тръгне сега, за да дойдат реформаторите. Възможен ли е друг интелигентен слоган, който да не ни кара да се чувстваме, сякаш гледаме "Семена в браздите."¬ Какво искат да ни кажат реформаторите в Пловдив? Уж знаят кой трябва да си тръгне, но идея нямат кой да дойде. Когато публиката е разочарована, тя хвърля яйца или домати. Но когато срещу нея хвърлят думи, тя е безпомощна.
Така изглежда днес публиката в Пловдив, която все още е склонна да подкрепя реформаторите - безпомощна е, замерят я с думи, които са толкова празни, че навяват отчаяние. Тя няма как да се защити, предала се е пред празните думи.
Реформаторите в Пловдив имат сериозен проблем - искат да се отърсят от страха си. Търсят нещо като подутия крак на Борисов, който да ги върне в играта. Но в редиците им няма човек, който, и целият да бъде гипсиран, да ни накара да се затичаме към урните. Те го знаят и затова трудно прикриват страха си. Затова и толкова наивно обявиха годежа със Славчо Атанасов, но го разтуриха бързо - още по-изплашени. Никой вече не помни, че Пепа Деведжиева от ДСБ и Савина Петкова от ДБГ аплодираха от първия ред предизборните прояви на Славчо. Или си мислят, че не помни. Бяха адски изплашени и виждаха в него спасението си. Сега Деведжиева уверено твърди, че нула процента е вероятността да подкрепят Атанасов. Какво смело изказване за партиен лидер! Но след подобни игри нула процента е и възможността Пловдив да подкрепи кандидат от техните редици. Защото, когато търсиш черна котка в тъмна стая, твърде възможно е да бъдеш изненадан в някое кьоше.
И сега на тезгяха е Здравко Димитров, Славчо е отритнат. Играта е същата - без правила. На новия кандидат за спасение се извършва внимателна дисекция - дали той е спасителят. А и Здравко се вписва повече в профила на реформаторската игра - отритнат от ГЕРБ, със свалено доверие от противника, търси реабилитация, твърди, че може да бие Иван Тотев. На реформаторите им се привижда подутият крак на Борисов. И са готови със слогана:" Тотев си отива, Зико идва!"
Действията на реформаторите са колкото объркани, толкова и разбираеми - те просто искат да покажат най-хубавата си пижама, с която се въргалят в спалнята преди изборите. Дори не ги интересува, че една политическа грешка не може да се превърне в политически триумф, освен ако грешката не е на Чърчил.
Когато наближават избори, и помийните ями са наблизо. Тогава партийните активисти са най-чевръсти. Те измислят странни хватки, за да излязат чисти оттам, макар да са наклепани от горе до долу. И добре изглеждат! |