Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗКИ едно от изискванията за получаване на разрешение за достъп до класифицирана информация е срещу лицето да няма образувано съдебно или досъдебно производство за умишлено престъпление от общ характер. 

Според държавния глава тази норма влиза в противоречие с правилото на чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България, която предвижда, че обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда.

Тя е и в несъответствие с чл. 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз и с чл. 6, ал. 2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, които установяват презумпцията за невиновност на всяко лице, обвинено в престъпление, до доказване на вината му в съответствие със закон. 

Законът не прави разлика дали лицето има влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер или спрямо него е образувано наказателно производство.

Текстът на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗКИ противоречи и на чл. 31, ал. 4 от Конституцията, който предвижда че не се допускат ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието. 

Отказът за издаване и отнемането на разрешението за достъп до класифицирана информация, поради образувано наказателно производство, има за последица прекратяване на договора и освобождаване от военна служба на военнослужещия съгласно чл. 165, т. 7 от ЗОВСРБ. 

По този начин се ограничава и конституционно установеното право на труд. ЗЗКИ не позволява да се прецени дали образуваното наказателно производство се отразява върху надеждността на лицето за работа с класифицирана информация, както и дали се застрашава националната сигурност. 

По тази причина военнослужещият не разполага с ефективна защита, даваща му възможност да обори тези заключения, а търпи негативни последици от прекратяване на договора и освобождаването му от военна служба.

Създаването на законови необорими презумпции, с които се ограничават конституционни права, каквото е и правото на труд, е недопустимо (Решение № 2 от 21 януари 1999 г. по к.д. № 33 от 1998 г.).

ЗОВСРБ не предвижда ефективна защита и не дава възможност за възстановяване на длъжност на военнослужещия, дори ако наказателното производство срещу него бъде прекратено или той да бъде оправдан. 

Според президента това противоречи и на принципа, че Република България е правова държава, прогласен в чл.4, ал.1 от Конституцията на Република България.