©

За два мандата парите за боклука нарастнаха двойно - от 15 на 30 милиона лева.

Резултатът обаче не отговаря на тази огромна сума. Улиците не се мият качествено, а се пръскат. Така и калта, и прахът са вечни по тротоарите и уличните платна. Кварталните градинки и междублокови пространства са силно замърсени. Около контейнерите се трупат нечистотии. В гетата "Столипиново" и "Шекер махала" липсва всякакъв контрол върху безразборното изхвърляне на отпадъци. Заразите могат да се пренесат в другите квартали. Никой не използва подлезите, защото са ужасно мръсни. Това е резултатът от "златния" бюджет за чистота. Милионите си изтичат, политическата подкрепа в Общинския съвет е факт, градът не се чисти качествено, а пловдивчани трябва само да плащаме, обобщава Каназирева.

Как се определя такса смет?

Точно както не трябва - вместо първо да се изчислят конкретните разходи, които общо ще образуват крайната сума, общината първо си определя голямия бюджет за почистващата фирма и едва след това се опитва да я разпредели върху всички пловдивчани. Освен това, навсякъде в Европа действа принципът "Замърсителят плаща". Само в България плащаме такса смет на база данъчна оценка - т.е. колко квадрата е имотът ти независимо колко души живеят в него.

Таксата смет е превърната във втори данък. Това е абсурдно и незаконно.

Още по-несправедливо е за малкия и среден бизнес - най-дребният търговец в един магазин плаща 35 пъти по-висока такса смет от гражданите, а няма как да произвежда 35 пъти повече отпадъци.

"Съюз за Пловдив" е категоричен: Намаление с 40 % на такса смет е напълно
възможно.

Дани Каназрирева и "Съюз за Пловдив" пет поредни години внасят предложение за намаляване на такса битови отпадъци за граждани и фирми. Управляващото мнозинство в Общинския съвет винаги отхвърля предложението, а миналата есен дори не го допусна за разглеждане. Пловдивчани вече си дават сметка, че което и да е управление, формирано по модела на сегашното в Общински съвет, никога няма да намали таксата, както и данъците, защото чрез тях си купува властови комфорт и удобни политически приятели.