©

В следващите редове ще си припомним славната история на клуба и ще отдадем значимото на всички, докоснали се до тази религия - СПАРТАК от град Пловдив.

Футболен клуб Спартак е създаден официално на 15 ноември 1947 г. , но малко хора знаят, че истинската дата е много по-рано. Ето и самото начало:

През различни периоди между двете световни войни в Кючук Париж се създават и развиват дейност множество футболни тимове, по-известните имена са:

СК Славия - съществува от 1918. През 1922 в редиците му се влива отбора на СК Слава, а две години по-късно и играчите на СК Свобода.
СК Македония - създаден през 1919 в района на улиците "Пере Тошев", "Скопие", "Охрид" и "Даме Груев" и играел мачовете си на поляната, където сега е градината "Бели брези".
Борислав - отбор от едноимения западен квартал на Кючук Париж, игрището му се намирало до фабрика "Балкан". Съществува до 1937 година, когато се влива в СК Ботев. Тракиец - също отбор от квартал Борислав, съществувал до 1942, когато се влива в СК Шипка. СК Родина - възниква през 1928 в района източно от Събота пазар и съществува до 1941, когато се влива в СК Левски.

През 1927 Славия се обединява със СК България под името БС`27, а в последствие към обединението се присъединява и СК Македония. Така на 28 юни 1929 в Шуменската бирария на Сточна гара се създава СК Шипка, по предложение на Илия Пенев. Избрано е ръководство с председател Александър Лютов и секретар Хачо Бохосян, за треньор е назначен Стоян Златарев. На следващата година начело на клуба застава капитан Георги Петров, член на Пловдивския военен съд, но въпреки това клубът продължавал да бъде негласно свързан с Работническата партия и нейния младежки съюз (РМС). Цветовете са червени фланелки, черни или сини гащета, а игрището на отбора се намирало при сегашния надлез "Родопи". През 1934 Шипка е градски първенец и печели областния шампионат след победа на финала над Бенковски Пазарджик с 6:0. Прочути играчи на отбора са Симеон Павлов, Атанас Мастагарков, Коста Бозуков-Таро, Георги Генов-Джогата. След политическите промени от есента на 1944 Шипка влиза в обединение със СК Ботев, но за кратко. Старите кадри на Шипка, водени от Симеон Чучев, Димитър Станчев, Райчо Манолов и Тодор Терзиев се махат от обединението с СК Ботев и преминават към НФД Септември.

През септември 1944 г. в Пловдив е създадено Народно физкултурно дружество "Септември", което е под прякото ръководство на Министерството на вътрешните работи и в основата му са бивши ръководители на СК Шипка. НФД Септември се обединява със СК Левски под името НФД Левски през 1946. На 15 октомври 1947 г. следва ново сливане, този път с НФД Ударник под името Левски-Ударник. След месец следва нова промяна в името на футболния клуб. Новото име е Спартак - утвърдено на 15 ноември 1947 г. и запазено до днес. Това се счита и за рождената дата на клуба.

Първото ръководство на клуба е в състав: Благой Пенев - председател, Спас Томев, Найден Маслев и Атанас Куцалов. За технически секретар (треньор) е назначен Иван Георгиев. Утвърдени са клубните цветове - синьо, бяло и червено, и клубната емблема, останала непроменена през годините и дело на художника Борис Стаменов.

В почетната ранглиста на българския клубен футбол Спартак е на 10-то място.
Малко са клубовете в България, които имат шампионска титла в историята си. Спартак е един от тях. Най-силните сезони на "синьо-белите" от "Кючук Париж" са между 1953 и 1967 година. Тогава отборът е в "А" група. Спартак печели шампионата на страната (през 1962/1963), КСА (1958) и става втори през сезона 1961/1962. "Гладиаторите" играят още два финала за Купата на Съветската Армия (КСА) през 1955 и 1959, но ги губят съответно от ЦДНА (Сф) с 2:5 след продължение и Левски (Сф) с 0:1.

"Триумф за пловдивския футбол", гърмят вестниците през шампионската 1963 година. След като Спартак печели първото място, Ботев - купата по спортсменство и сребърните медали, Диев става голмайстор на първенството, а нападението на спартаклии е най-резултатното у нас, журналистите кръщават Пловдив "новата футболна столица" на България. Спартак грабва златните медали с техника, агресия и стабилност. Това кара някои специалисти години по-късно да твърдят, че не Холандия на Кройф и Неескенс, а тимът на Спартак първи е показал на света "тоталния футбол".

В шампионския сезон 1962 / 1963 Спартак играе в състав: Йордан Станков, Иван Иванов, Георги Ботев, Георги Статев, Георги Шерев, Божидар Митков, Тодор Диев, Димитър Димов, Атанас Манолов, Васил Стойнов, Атанас Хари Георгиев, Христо Дишков, Димитър Генов, Михаил Душев, Стоян Тодоров, Георги Лазаров, Тобия Момин и Цоньо Стойнов. Треньор е Димитър Байкушев.

Най-добрият играч на Спартак за всички времена е Тодор Диев. Легендарният нападател става на два пъти голмайстор на шампионата през 1955 г. (с 13 попадения) и през сезона 1962/1963 (с 26 гола). Диев играе 308 мача за Спартак, в които в А група отбелязва общо 146 попадения. В "А" националния отбор има изиграни 55 мача в периода 1955 - 1965 и отбелязани 16 гола. Роден е на 28.01.1934 година, отива си от този свят на 6 януари 1995 година. Шампион на България (1963) и носител на купата (1958). Дебют в националния тим - 13.11.1955 г. срещу Чехословакия (3:0). Носител на бронз от Олимпиадата през 1956 г. Играе и на ОИ през 1952 и 1960 година. Участник на Световното първенство в Чили през 1962 година. Заслужил майстор на спорта. Известен с голмайсторския си нюх, бързите атаки по фланга. Заради мощта му е известен с прозвището Танка. Френски вестник пък твърди, че Диев с топка в краката е по-бърз от вятъра.

Във вечната ранглиста на спартаклии по изиграни мачове в "А" група лидер е Иван Иванов - Доктора с 329 мача, следва го Атанас Манолов с 313 двубоя. Голмайстор е Тодор Диев, на второ място в листата на стрелците е Христо Дишков (86 гола), трети е Михаил Душев с 45 попадения.

През 2001 г. Спартак (Пд) е на 20-то място във вечната ранглиста на А група, където има 17 участия с общо 441 мача, от които 157 победи, 123 равенство и 161 загуби с голова разлика 562 - 581 гола. В Почетната листа на българския клубен футбол Спартак (Пд) е на 10-то място: с едно първо място в шампионата, едно второ място, една КСА (Купа на Съветската Армия) (1:0 срещу Миньор (Пк) и 2 финала за същата купа.

За периода 21.10.1956 - 21.09.2001 г. Спартак (Пд) е на 14 - то място във вечната ранглиста на българското клубно участие в Европейските клубни турнири с общо 6 мача, от които 1 победа, 2 равенства и 3 загуби с голова разлика 4:7. Дебютът е през сезона 1963/1964 в турнира за КЕШ (Купа на Европейските Шампиони). В предварителния кръг пловдивчани отстраняват Партизан от Албания с победа 3:1 като домакин и загуба 1:0 като гост. На 1/8 финала съперник е Айндховен (Хол). След загуба с 0:1 като домакин и равенство 0:0 като гост Спартак отпада от турнира. В Пловдив спартаклии мачкат съперника, но губят. В реванша превъзходството на пловдивчани е очевадно. Холандците се бранят, нашите удрят две греди. След мача публиката изпраща Спартак с аплодисменти, запалянковците така атакуват за снимки и фотографи Диев, че се налага местни полицаи да приберат в съблекалнята нападателя и да го предпазят от любовта на феновете.

Второто участие е през сезона 1966/1967 за купата на Панаирните градове. На 1/16 финала Спартак среща силния отбор на Бенфика (Лисабон) и записва равенство (1:1) в България и загуба с 0:3 в Португалия

През 1967 г. Спартак (Пд) заедно с Академик (Пд) и Ботев (Пд) образуват нов клуб с името Тракия (Пловдив), който дълго време е сред най-добрите отбори в "А" група. По-късно Тракия (Пд) приема името Ботев (Пд), който съществува и до момента, а "Спартак" трябва да гради бъдещето си наново. В последния тим преди обединението в Спартак играят: Георги Ботев, Людмил Божилов, Георги Убинов, Динко Цветков, Стоян Стоименов, Христо Шилев, Петър Пацев, Йосиф Кавалов, Михаил Георгиев, Атанас Манолов, Иван Иванов, Димитър Генов, Петър Колев, Георги Вълков, Христо Дишков, Йордан Станков, Тобия Момин, Димитър Марашлиев, Димитър Димов, Атанас Мазнев, Атанас Атанасов. Треньор е Божидар Митков, негов помощник е Иван Барбов.

Възстановяването е трудно и романтично през 1983 година. Атаката за завръщането в професионалния футбол правят: Георги Барбов, Димитър Хубенов, Красимир Стоянов, Петър Димитров, Панчо Илиев, Иван Златанов, Иван Говедаров, Емил Моллов, Наско Нечев, Димитър Жаров, Иван Маринов, Стефан Големански, Ангел Йорданов, Васил Димчев, Димитър Хаджистоянов, Кирил Йотов, Атанас Чакалов, Гено Ангелов, Генко Иванов и Никола Пашкулов. Треньор е Иван Барбов. Тимът стартира от трета дивизия, бие конкурентите Академик (Сф) и Ямбол, и финишира първи с 53 точки и голова разлика 170:12.

През сезона 1992/1993 отборът пак играе във "В" югоизточна аматьорска група и печели промоция в "Б" ПФГ. През сезона 1993/1994 отборът завършва втори във Южна "Б" група след Нефтохимик (Бс) и отново заиграва във "А" професионална футболна група. Атанас Драмов води отбора в елитната дивизия на България. В състава са Боби Драгомиров, Владо Чернев, Петър Шопов, Георги Чакъров, Румен Байрев, Петър Пенчев, Луков, Кирил Андонов, Николай Николов, Георги Попиванов, Ардашес Адамян, Анатоли Тонов, Филип Теофоолу, Йонко Неделчев, Николай Праматаров. Заради безкомпромисния си стил на игра спартаклии се сдобиват с прозвището "гладиаторите".

През втория си сезон след завръщането си в "А" група спартаклии преживяват финансова криза. Отборът остава на последното място и така след завръщането си в майсторската група и две години присъствиe, клубът отново потъва в разруха. През същия сезон 1995/1996 Спартак е обявен за най-коректен отбор в "А" група.

През сезон 1996/1997 отборът не може да се задържи в "Б" група, която се реконструира, за да се намали броят на тимовете в намалената дивизия. За това отпадат 6 от 18 отбора. Спартак завършва 16-ти с равен брой точки - 36 с предните два тима. През следващия сезон 1997/1998 падението продължава, Спартак изпада дори и от "В" група.

Клубът носи името "Спартак С`94" след обединението между клубовете "Спартак" (Пд) и "Сокол`94" (Пд) в началото на сезон 1998/1999, когато "Спартак" е сред изпадащите от "В" югоизточна футболна група, а "Сокол`94" е завършил сезона във "В" група на 6-то място .

През този сезон новосформирания отбор е на крачка от влизане в "Б" ПФГ. Пловдивчани финишират на второ място след "Берое 2000"(СЗ). Президент на клуба тогава е Крум Мандуров. Старши-треньор е Тенчо Тенев. След сезона ръководството и треньорският щаб остава непроменени.

Най-добрият играч на Спартак през този сезон, Бисер Иванов, преминава в Левски (Сф) и намира място и в националния отбор. Данаил Бачков е трансфериран в Локомотив (Пд) и въпреки че най-добрият в отбора от "Лаута", не може да помогне на Локомотив да се спаси от изпадане. Други играчи на Спартак преминават в Локомотив (Сф), но въпреки загубата на много от водещите фигури през сезона 1999/2000 отборът отново е сред водещите в групата. Основната борба за влизане в "Б" група е със "Слънчев бряг" (Несебър).

Създава се акционерно дружество с капитал 100 000 нови лева. През сезона 2001/2002 името на отбора отново е Спартак, като отпадат знаците С`94. От следващия сезон тимът пак е регистриран за участие под името "Спартак-С`94". Отборът са състезава във "В", а от 2005-а година в "Б" група. През 2010/2011, завършва на трето място след Лудогорец и Черноморец (Поморие), което предвид обвързаността на Поморийци с Черноморец (Бс), означава че Спартак ще играе бараж за влизане в "А" група срещу Етър (Вт). Финансови проблеми обаче карат ръководството на отбора доброволно да извади отбора от групата и да заиграе отново във "В" група, в която играе и до днес.