© | | Спокоен, уравновесен и дори мъдър за годините си - това е Димитър Евтимов, българският вратар, който рекламира името на страната ни в Англия. Роденият в Шумен страж е част от легендарния английски "Нотингам Форест". В края на октомври Митко направи своя дебют като титуляр на вратата на двукратния европейски шампион. Това стана при визитата на "Шефилд Уенздей", а "Форест" загуби с 0:1. Той даде едно от редките си интервюта, специално за "7 дни спорт".- Митко, след като вече 5 години си в Англия, смяташ ли, че това е най-подходящото първенство за теб? - Да, разбира се! Доста време съм тук, адаптирах се, харесва ми. Чувството да играеш за клуб като "Нотингам Форест" и най-вече по терените на родината на футбола, е невероятно. Смятам, че това е правилният футбол. Играта е бърза, отборите създават доста положения, а атракцията е налице. Всичко с мен е наред, развивам се добре, хората ме харесват, уважават ме.
- Мениджърът на тима Дъги Фрийдман отправи към теб критики след твоя официален дебют на вратата на "Форест" и загубата като гост на "Шефилд Уензди" (0:1), а феновете те защитиха. Как се почувства? - Да, така беше. Всъщност, то не е имало кой знае какво толкова за дискутиране. Наистина можех да се намеся по-добре при далечния удар на Фернандо Форестиери и точно това обсъдихме с мистър Фрийдман в съблекалнята. За съжаление в българските медии това бе изтълкувано по друг начин, изкривиха се малко нещата, но в крайна сметка това е част от играта. "Шефилд Уензди" не бяха падали 9 мача, а на нас ни трябваха точки. Именно за това зарядът беше толкова голям. Млад съм още, но понатрупах сериозен опит. Знам, че някой ден ще бъда титуляр на вратата на "Нотингам" и този ден не е далеко. Наистина феновете на "Форест" ме защитиха, за което съм им благодарен. Допуснатият гол и нещата в медиите няма как да ми повлияят, тъй като съм със здрава психика.
- За един млад футболист е важно да играе редовно, но при теб е различно, още повече за вратар. Не си ли говорил с ръководството да бъдеш преотстъпен някъде, за да трупаш опит и игрова практика? - Миналата година бях два месеца под наем в състезаващия се във Втора лига "Мансфийлд Таун". За този период изиграх 15 мача и въпреки че двубоите бяха от последното професионално ниво на английския футбол, ми бяха от полза и наистина понатрупах допълнително опит. За мен е важно да играя редовно, за да мога да се развивам. Засега оставам във "Форест", тъй като имат нужда от мен, защото всичко се случва и да стане проблем с титулярния ни страж. Но съм говорил с ръководството, ако има възможност, да бъда преотстъпен.
- "Нотингам Форест" е двукратен носител на КЕШ и отстраняван от ЦСКА. Говори ли се за този подвиг на армейците на "Сити граунд"? - Да, колкото и странно да звучи. "Нотингам" е със 150-годишна история, но всички помнят великите мачове, както и някои поражения, оставили трайна следа в историята на футбола. Такъв е и примерът с мача с ЦСКА. Имал съм няколко пъти разговори по темата с по-стари фенове на отбора, както и с легендарни футболисти на клуба. Те си спомнят за тези сблъсъци, но го правят с усмивка.
- Готов ли е "Нотингам Форест" за Висшата лига на Англия? - На този етап по-скоро не. Много ни се иска да влезем в Премиършип още този сезон, но предвид ситуацията и класирането ни, едва ли ще стане. Мечтите са едно, а реалностите нещо съвсем друго. За елита на Англия ни трябват и класни попълнения, за да не сме еднодневка, да не изпаднем веднага след завръщането си, а да се задържим повече сред големите на Острова. От 2-3 години кувейтският бизнесмен Фаваз Ал-Хасави налива много пари в клуба. До лятото нямаме право да купуваме състезатели, които да са наистина класни, заради финансовия феърплей. В Чемпиъншип има доста добри отбори този сезон, но за съжаление ние сме във втората половина на таблицата.
- Кои са най-добрите отбори във вашата дивизия и кои са основните конкуренти за връщане в Премиършип? - В това първенство съм приятно изненадан от изявите на "Брайтън", който стартира много добре сезона и продължава да показва постоянство и да поддържа нивото, което не е за подценяване. Логично е тези, които са в челото на таблицата да са основните конкуренти за директна промоция. Изпадналият миналия шампионат "Хъл Сити" е водач, но след тези два отбора са наредени в малка разлика от точки "Бърнли", "Мидълзбро", "Дарби Каунти" и "Бирмингам", които оформят плейофната четворка засега. Конкуренцията е голяма, така че нека не се подценяват и другите отбори. Както е известно, нещата в Англия ще се избистрят, когато мине коледно-новогодишният ритъм и отборите трябва да изиграят по 5-6 мача за кратък период.
- Спомена "Дарби Каунти", който е най-големият съперник на "Нотингам". Разкажи повече за последния сблъсък, в който победихте с 1:0. - Сладка победа, какво повече да кажа (смее се). Това е най-голямото дерби за "Нотингам" и ние се постарахме да го спечелим и заради нашите фенове, които са фантастични. Разликата я направи Нелсон Оливейра, който вкара в началото, а ние спечелихме трите точки с 1:0. Стадионът ни, който е виждал не една и две славни победи, бе пълен, публиката екзалтирана. В такива мачове няма значение дали си дошъл семейно, дали си малко дете, или пък жена, всички скачат и викат наравно с мъжете и ядрото на агитката! Атмосферата е фантастична и няма как да не дадеш най-доброто от себе си, както по принцип го правят футболистите в Англия.
- Разкажи ни повече за обстановката в "Нотингам Форест", за съотборниците ти, за опитните футболисти и има ли ги традиционните за Острова шеги? - Много сплотен колектив сме, а английският хумор си е странен. Доста ми бе трудно да свикна в началото, но вече съм окей с него. Иначе майтапи да искаш в съблекалнята! Имаме добри футболисти, а най-добър приятел ми е първият вратар на отбора холандецът Дорус де Врийс. Той е на 34 години и е доста опитен, гледам да попивам всичко от него, вслушвам се в съветите му. Има доста мачове в първенствата на Холандия, Шотландия и Англия.
- Как изглежда през твоите очи в днешно време добрата стара Англия като футбол и публика? - Хората продължават да се забавляват с футбола. В по-долните дивизии е останала романтиката от едно време, може би в това е основната разлика с Висшата лига. Все още се ходи по традиция семейно на мач, хората изпитват удоволствие - да се видят с приятели, да изпият по някоя и друга бира, да аплодират здравите влизания. Не се притесняват от хулигански изстъпления, които ги е имало преди доста години, не се притесняват, че ако вали, няма да са на сухо, тъй като всички стадиони са с козирки, трибуните са добре поддържани. Няма нищо общо с България и родната ни действителност, която кара хората у нас да се притесняват да отидат на мач и дали няма да се случи някой неприятен инцидент. В по-долните дивизии футболът е по-силов, играе се с дълги и високи топки. В Премиършип топката е свалена на тревата, играе се с повече ниски подавания, има и доста чужденци, при това класни, които променят облика на футбола и отборите.
- Замествайки България, не си ли имал предложение да се завърнеш у нас и имал ли си предложение от някой роден отбор? - Имах предложение от "Ботев" (Пловдив), но отказах, тъй като на този етап нямам намерение да се връщам в България. Смятам, че развитието на младите български футболисти трябва да продължи в чужбина, за да придобият нужната класа впоследствие и да са полезни и на националния ни отбор. Ръководството на "Нотингам Форест" също прецени, че ще е по-добре да не отивам в "Ботев", а да бъда под наем някъде в Англия, за да могат да следят изявите ми.
- Скоро виждаш ли се и като част от мъжкия национален отбор? - Да, надявам се да попадна в селекцията на Ивайло Петев. Разполагаме с добри вратари, а аз в младежкия национален отбор се конкурирам с Георги Китанов от "Черно море". Много добро момче, което притежава отлични качества. Сигурен съм, че скоро ще дойде и нашият ред да пазим на вратата при мъжете.
- През това лято имаше с теб инцидент, който не бе свързан с футбола. Забрави ли го вече? - Честно казано, да. Трябваше да пътувам при сестра ми в САЩ, където живее. Прекачването бе през Франкфурт, но за мое съжаление полицаите се държаха отвратително и унизително. Не мога да си представя, че в XXI век може да има подобно отношение към хората! Проблемът беше, че съм единственият в полета от Източна Европа, та се наложи да ме проверяват три пъти, да ме събличат и още куп процедури, за които вече не искам да се сещам. Важното е, че след това си изкарах супер в Щатите. |