© Plovdiv24.bg

- Кога започна ти в "Марица" и как бяха нещата тогава?
- Започнах преди 10 години. Тогава наистина нещата бяха много по-различни, отколкото сега. Но през всички тези години е имало развитие.

- Какво те накара да останеш да работиш в онези условия, защото е ясно, че сега е хубаво да си треньор в "Марица" - залата е топла, има условия?
- Не обичам да говоря за себе си. Нека кой каквото има да каже за мен, да го каже. Това, което съм направил, съм го направил от моята лична амбиция да се развивам в треньорството. Знам, че с каквото и да се захване човек, в началото винаги е трудно. Минава се през различни периоди. Без значение с какво се занимаваш, трябва да изстрадаш, за да постигнеш нещо. И аз не мисля, че съм постигнал нещо кой знае какво, че да ме коментират. Само господ знае дали ще стигна там, към където се стремя. Искам да работя на високо ниво във волейбола. Има обаче един човек (б.а., президента на клуба Илия Динков), без когото всичко това нямаше да е възможно. Не става въпрос само за пари, а за отношение и начин на работа. Винаги се вслушва в нашето мнение и не взима решенията еднолично. Доверява ни се като специалисти, които в годините са се развили. Той имаше търпението и ни даде шанс, на мен и моя екип, да се развиваме. Защото аз без моя екип не мога. Няма човек на света, а какво остава за един треньор, който да направи нещо сам. Това е немислимо. Аз съм една брънка от целия процес. Има още много хора. Голямата отговорност е моя, но те имат принос за успехите, също колкото и аз. Тези хора на моменти са може би по-важни от мен. За нас от тук насетне започват предизвикателствата. Всичко, което сме направили до момента, е старт към голямото. Не искам да се задоволяваме с това, което сме постигнали. Направили сме нещо като организация, като резултати, като поведение, като визия на клуба. Но голямото тепърва предстои. Това, което го гледаме по телевизията. Много често си задавам въпроса до къде сме готови да стигнем. Лесно е да кажеш: Искам да стигна далеч. Но къде е това далеч? Готов ли си да стигнеш до това далеч? Да, целият ми ден минава в залата, но човек трябва всеки ден да се обогатява, за да превърне мечтите си в реалност.

- За да работиш на високо ниво във волейбола, един ден ще трябва да напуснеш "Марица". Трудна ли ще е тази раздяла?
- Защо? По-скоро нашата амбиция е "Марица" да стигне до високото ниво. А тогава, дали аз ще бъда треньор, решават други хора. Няма незаменими хора.

- Може ли "Марица" да стигне това високо ниво с конкуренцията в българското първенство? Отборите, с които играете в Европа, имат по два тежки мача на седмица.
- Разбирам какво искаш да кажеш, но е много лесно да кажеш: "Да, ние нямаме първенство." Но ние искаме заедно с "Марица" да развиваме и волейбола в България. Всички да се обединим и да правим нещо сериозно. Ние правим много жертви, за да развиваме волейбола. Ако някой е на друго мнение, може да го каже. Но ние го правим с ясната идея, че сами не можем да вървим напред, а трябва да сме всички заедно.

Ако кажа, че нашето първенство е слабо, на кого ще помогна?
Искаме всички заедно да се развиваме и да направим първенство, което да отговаря на качествата на нашите състезателки и на нашия волейбол. Ако само търсим негативното, няма да стигнем до никъде. Много е лесно да намериш лошото у някого. Ние трябва да вдигаме имиджа на българското първенство, ако искаме да имаме силен национален отбор, силни треньори, силно първенство. В последно време узрях като треньор и гледам нещата и от другата страна. Няколко пъти този сезон казах на момичетата: "Да, може би сме по-силни от отбора, срещу който излизаме, но трябва да подходим с уважение към съперника и да покажем игра, която да се хареса на хората в залата, за да може те да доведат още и още хора." Сега около момичетата се създава еуфория, децата искат да се снимат с тях и те трябва да ги пленяват с поведение и добра игра.

- Значи не си фен на клишето, което много хора в спорта ни използват "От такива мачове няма смисъл"?
- Вече няколко пъти го чувам това от колеги и не им прави чест. В началото аз бях в ситуацията на отборите, които сега ние побеждаваме. В момента всички основни състезатели отиват да играят в чужбина. За да ги накараме да се върнат в България, ние трябва да създадем силно първенство. В отборите има млади момичета, които сега изграждат. И с помощта на по-силните отбори те могат да надграждат и в един момент да се запалят хора, които да помагат. В сравнение с много други страни в България може с много по-малко средства да се направи силно първенство. Да, сигурно има протоколни мачове. Но състезателките сами трябва да разберат, че в залата те са актьори и трябва да изпитват удоволствие, че са вътре на полето и имат честта да играят за нашия клуб.

- И до къде стигнахте по този път към голямата цел?
- Стигнахме до там, че сега да играем с най-силния отбор в Германия. Мечтаем и се подготвяме така, че да имаме шанс да ги елиминираме. Всички вярваме, че имаме възможности да го направим. Като организация в клуба сме стигнали на добро ниво. В спортно-технически план също сме вдигнали нивото. Но има още много неща, които да подобряваме.

- Ласкае ли те това, че си сред спряганите имена за нов треньор на женския национален отбор?
- Ако кажа, че не ме ласкае, ще излъжа. Но ако трябва да бъда максимално честен, не мисля за това. Има ръководители, които решават кой да е треньор на националния отбор. Ако те счетат, че аз имам качествата да бъда там - окей. Но не мисля за това. Бил съм няколко пъти селекционер на различни национални гарнитури и знам какво предизвикателство и гордост е да бъдеш треньор на националния отбор. Никой не е говорил с мен и не знам да има такава перспектива. В момента имам други задачи, друго предизвикателство. С моя щаб сме се концентрирали върху работата си.

Източник: в. "7 дни спорт"