© | | Олимпийски финал и да бъде здрава, това си пожелава Нина Рангелова 200 дни преди началото на игрите в Рио де Жанейро. Пловдивчанката лекуваше контузия на рамото, която я извади от държавния отборен шампионат в София в края на декември. На него Нина получи поредната си награда като "Плувец №1 на България", както и купата на "Младост'91" (Пд) като комплексен победител. Радостта й премина в разочарование, а после и в гняв няколко дена по-късно, след като разбра, че отпуснатите от пловдивската община средства за подготовката й така и не стигнаха до нея. Най-бързата българка във водата не се поколеба и смени клубната си принадлежност, отивайки в "Спринт" (Пд). 2016-а г. освен нов отбор донесе и нов спонсор на европейската финалистка от Израел. Той ще удари рамо в подготовката за третото й участие на олимпийски игри. Това беше поредният повод Първи български плувен сайт да удължи интервюто с Рангелова, започнато още с края на континенталния шампионат. Пловдивчанката откри сезона с участие на изключително силния турнир Гран при Остин (САЩ).- Нина, как започна за теб олимпийската 2016-а година?
- Проблемите с рамото ми попречиха на тренировките около Нова година. Така че нямах големи очаквания за Гран при на Остин. В името на олимпиадата зарязвам работата, за да мога да се концентрирам върху подготовката. Иначе си пожелавам здраве и олимпийски финал в Рио.
- Добрата новина е, че имаш спонсор...
- Да, изключително щастлива съм, че станахме партньори със SBR Sports, Inc. Това е производител на козметика, която е специално предназначена за плувци. Продуктите на SBR Sports предпазват и премахват хлора от тялото и косата.
- Няма как да избягаме от болната за теб тема - разрива с "Младост'91" (Пд). За българското плуване скандалите са рядкост. Какво всъщност се случи?
- Както написах и на стената си във Facebook, никога не съм си представяла, че това ще е начинът, по който ще се разделя с клуба на името, на който имам записани 63 рекорда на България при жените само и над 200 титли. Благодаря на всички отбори, които ми направиха апетитни предложения за трансфер, тройно. Дори четворно по-големи от това, което някога най-добрият клуб в България за последните 25 години "можеше да си позволи". Но да се върна на скандала. Пловдивският общински съвет на свое заседание решава да подпомогнат подготовката с 5000 лв. на спортистите от Пловдив, които имат олимпийски нормативи. Наредбата и системата е такава, че те не могат да бъдат преведени на физически лица и трябва да минат през клуба, за да стигнат до състезателя. Винаги е било така. Единствената разлика този път е, че аз разбрах, че са отпуснати пари и колко точно са те. В "Младост'91" (Пд) няма никаква прозрачност. За мен единствената инстанция или орган е изпълнителният директор на клуба г-н Дамянидис. Доколкото знам има и Управителен съвет. Но за 16 години така и не разбрах кой е в него.
- Нима клубът, който има най-голямо влияние в българското плуване и е непобедим от създаването си вече четвърт век, не застана зад теб?
- Кого визираш под думата "клуб"? Никой не застава зад мен открито, даже напротив някои хора дори и да знаят, че съм права, замълчават, за да избегнат неприятности. Други пък ме обвиняват, че накърнявам репутацията на най-добрия клуб в България. - За европейското първенство на малък басейн в Израел тръгна с амбиция за финал. Постигна целта си. Каква е генералната ти оценка за твоето представяне?
- Като цяло смятам, че се представих на ниво. Все пак влизане на финал на такъв голям шампионат е нещото към което всички се стремим. Влезе ли се на финал нещата в крайното класиране стават на милиметри. И както видяхме няколко стотни могат да костват няколко места.
- Разочарована ли си, че не направи рекорди в Израел?
- Не, определено няма разочарование. Все пак аз бях на много близко от тях, имайки предвид, че плувах с болки в рамото. Оказа се, че то дори е и травмирано.
- С какво това състезание беше по-различно за теб?
- Може би единственото нещо, с което състезанието беше по различно за мен е това, че в последните няколко години не тренирам и нямам състезания на малък басейн. В началото на такова състезание винаги има и лек момент на адаптация от големия басейн или ярдовете. Но като цяло това е.
- Били направила коментар за представянето на Габриела Георгиева? Тя е дебютанка, но в твое присъствие натрупа безценен опит.
- Аз винаги съм се въздържала от коментари на други хора. Мога да кажа, че едно от основните неща които смятам за Габи е, че не й достигна опит на такива големи състезания. Това лесно се променя с времето.
- Как приемаш факта, че българският отбор беше в камерен състав? Все пак имаме състезатели с олимпийски нормативи. Не трябваше ли да се направи повече по въпроса?
- Нормативите за състезанията на малък и голям басейн са различни. Не знам конкретните случаи, но понякога това, че имаш нормативи за голям басейн не означава, че имат нормативи за малкия басейн. Също нека не забравяме, че по време на европейското имаше състезание на голям басейн, който беше и квалификация за олимпиадата. Може и това да е изиграло роля в решението им да не участват. Разбира се, не знам със сигурност и не мога да коментирам в подробности.
- Какво ти направи най-силно впечатление на шампионата?
- Може би засилената охрана. Няма как да не е така защото там имат високи стандарти за това.
- Изненадаха ли те конкурентките, свери часовника, появиха ли се някакви нови заплахи?
- Не, не бих казала че се изненадах от нещо. Колкото до заплахите, плуването е страшно конкурентен спорт и никога не знаеш от къде може да те изненада някои. Точно преди олимпиадата в Лондон точно така изгря и Кейти Ледецки. Така че никога не се знае. |