- Не те ли разколебаха тези, които оценяваха трансфера ти като крачка назад?
- Не, защото в Сливен отдавна се работи професионално. Говорих няколко пъти с Йордан Лечков и нямах никакви колебания да подпиша. Още повече че обичам предизвикателствата. Не само на терена, а и в живота. Не се страхувам да се хвърлям смело в битките.
- В началото на 90-те години в Сливен играеше футболист на име Панайот Вандев. Имаш ли роднинска връзка с него?
- И други журналисти са ми задавали този въпрос. А аз дори не го познавам. Просто съвпадение на фамилиите.
- Беше капитан на Локо (Пд), лесно ли реши да си тръгнеш?
- Не ми беше лесно, но от клуба не се съгласиха да ми продължат договора. И аз като всеки футболист играя за пари. А пък и ако бях останал, сигурно щях да търкам пейката. Никой не разчита на играч с изтичащ договор.
- Феновете на Локо (Пд) те боготворяха, но напускането ти като че ли охлади чувствата им.
- За съжаление е така, но вината е най-вече в един от шефовете на клуба Петлешков. Бяхме добри приятели, затова останах много разочарован, че той настрои част от феновете срещу мен. Обиден съм му, няма какво да крия. Бях готов да играя без пари до края на договора си, но той заблуди някои от феновете. Въпреки това аз оставам с най-добри чувства към всички в Пловдив. Признавам, че феновете ми липсват.
- Как те приемат запалянковците в Сливен?
- Не се оплаквам, но в Сливен хората на стадиона са просто публика, а не агитка. Но съм оптимист, защото всички от клуба обръщат сериозно внимание на този факт. Тези работи обаче стават много бавно, може би трябват години. Не мога да отрека обаче, че хората в Сливен се радват на успехите ни, обичат ни, не ни завиждат.
- Сигурно се радвате на сериозен интерес от страна на момичетата в Сливен?
- Лично аз не, явно не съм им интересен. Може би защото знаят, че съм семеен.
- Откога си женен?
- От година, имам и дъщеричка Габриела на 11 месеца. Съпругата ми е от Пловдив и е голяма фенка на Локомотив.
- На стадиона ли се запознахте?
- Не, въпреки че тя много обича да ходи на мачове. Аз обаче на "Лаута" не съм я виждал, запознахме се в едно заведение.
- А като играят Сливен и Локо, за кой ще стиска палци?
- Надявам се за отбора, в който играя аз - Сливен.
- Преоткри ли старите приятели в родния си град?
- С някои сме се забравили, други живеят в чужбина. Хубавото е, че съм приятел с повечето ми съотборници. Най-близък съм с Иван Стоянов и Коста Янев, защото се познаваме с тях още от деца.
- Кое е най-силното ти качество на терена?
- Нестандартен съм, взимам бързо решения и това често заварва неподготвени съперниците.
- Гледаш ли вече към националния отбор?
- Не е важно аз къде гледам, а дали мен ме забелязват. Играл съм два мача за младежкия национален тим и е нормално да имам амбиция и за мъжкия. Но и да не ме извикат, няма да наведа глава.
- А отказа ли се от трансфер в чужбина?
- Ако ми е писано, ще стане. Убедих се, че когато мислиш постоянно за едно нещо, то не се получава. Имам мениджър, Саша Вукоевич, и той се грижи за това.
- Кое е любимото ти първенство?
- Испанското, защото там играе Реал. Много ми се иска да гледам мач на "Бернабеу", но едва ли скоро ще си направя кефа.
- Какво обичаш да правиш през свободното си време?
- Да играя тенис на корт. С Лечков обаче още не съм мерил сили. На този етап той е много по-добър от мен и съм обречен. Но като напредна, ще го предизвикам. Обичам и да обикалям кафенетата. Поставил съм си задача при първа възможност да заведа семейството си на Карандила.
- А кое е любимото ти място за почивка?
- Българското Черноморие. Нямам време да обикалям курортите в чужбина, може би като свърша с футбола.
- Падаш ли си по бързите коли?
- Преди карах много бързо, но едно дете променя коренно живота. Всичко вече е по-различно, много по-отговорен съм, не правя щуротии.
- Мислиш ли вече за второ дете?
- Още не. След 2-3 години може и да помисля по въпроса.
- Треньорът на Сливен Драголюб Симонович е доста спорна личност.
- Ние, футболистите, го харесваме. За мен се доближава много до Едуард Ераносян, който ме откри за футбола и ми даде хляба в ръцете. Той ме взе в Локо (Пд) от Сливен, когато отборът беше във "В" група. Дуци Симонович е отличен треньор, знае как да ни надъха, когато сме в психологическа дупка. Приятел е с играчите, говори с всеки поотделно, но в същото време има и дисциплина, което е предпоставка за успехи.
- Тогава сигурно президентът Йордан Лечков е по-строг?
- Така е, кара ни се понякога. Обича да казва всичко в очите и така ни помага да слезем на земята. Често тренира с нас и това е голям стимул за всички. Учи ни, показва ни някои тънкости.
Източник: в. "Стандарт"
| | |||||||||||||||||