Футболист на годината в Югославия (1992) и Спортист на годината в Югославия (1997) емблематичният Предраг Миятович е част от атомното трио на Реал Мадрид през 1996-2000 г. Под ръководството на Фабио Капело мадридчани се радват на страхотно нападение, включващо Миятович, хърватина Давор Шукер и 21-годишния Раул Гонсалес, като през сезон 1996/1997 титлата е безапелационно спечелена, а Миятович се отчита с 14 гола и много асистенции. През следващата година е звездният миг на черногореца - той отбелязва единственото попадение на финала на Шампионска лига срещу Ювентус.
Роден в Титоград (дн. Подгорица), обещаващият талант дебютира на 18-годишна възраст за местния тим Будучност Подгорица, където записва 72 мача и 10 гола. Не след дълго Миятович е забелязан от столичните грандове и през 1989 г. преминава в Партизан Белград, като в дебютния си мач за столичани бележи гол на бившия си тим. Феноменалният футболист има общо 45 попадения в 104 мача за "Гробарите", което му осигурява мечтания трансфер в Западна Европа.
Миятович преминава във Валенсия, където играе под ръководството на Гуус Хидинк през 1993 - 1996 г. Страхотното му представяне не остава незабелязано и след края на сезона президентът на Реал Мадрид започва успешна офанзива за привличането му. Следват звездни години за футболиста в "Белия балет", като през 1996 г. е избран и за Футболист на годината в Примера Дивисион. През лятото на 1999 г. Миятович преминава в италианския Фиорентина, а през 2002 г. е продаден на Леванте, където завършва кариерата си две години по-късно.
През 2006 г. Миятович участва в кампанията на Рамон Калдерон за президент на Реал Мадрид и след неговата победа е назначен за спортен директор на клуба. Три години по-късно Калдерон подава оставка и черногорецът напуска заедно с него. Наскоро италианските медии издадоха, че бившият футболист на Реал Мадрид и Фиорентина е много близо до това да стане новият вицепрезидент на Палермо.
Бляскавата кариера на гениалния дрибльор на славната генерация на Цървена звезда Деян Савичевич започва едва на 15-годишна възраст в юношеския отбор на ОФК Титоград. Дебютът си в първа дивизия на Югославия Савичевич прави с отбора на Будучност (Подгорица). Доброто му представяне в тима го довежда до трансфер в елитния тим на Цървена Звезда. С тима от Белград футболистът печели първенството на Югославия през 1990, 1991 и 1992 г., Купата на страната през 1990 и 1992 г., а в Европа КЕШ и Интерконтиненталната купа ( и двете през 1991 г.) В резултат на изключително успешния сезон с Цървена Звезда Савичевич заема второ място в класацията за "Златната топка".
През сезон 1989/1990 г. отборът на Цървена звезда среща Милан в евротурнирите. Милан печели след изпълнение на дузпи, а скаутите на "росонерите" са изключително впечатлени от Савичевич. През 1992 г. той е привлечен на "Сан Сиро" и се превръща в "Геният" на Милан. Футболната му интелигентност е в състояние да обърне всеки мач само за миг. С Милан Деян Савичевич печели 3 пъти Скудетото и веднъж Шампионската лига.
Веднага след оттеглянето си от терена през 2001 г., Савичевич поема националния отбор на Сърбия и Черна гора. Двугодишният му престой като наставник на тима е пълна противоположност на бляскавата му футболна кариера и през юни 2003 г. той подава оставка като старши-треньор на Сърбия и Черна гора. През лятото на 2004 г. 37-годишният Деян Савичевич става президент на Черногорската футболна асоциация.
Събитието "50 години номер 8" е на 20 май 2016 г. на Национален стадион "Васил Левски". Начало 20:00 часа.
|