Само като сравнение можем да дадем Велико Търново. Там всяка футболистка получава всичко - екипировка, осигурена работа, учение, условия за живеене. Неслучайно точно там ще отидат и няколко от момичетата от разпадналия се пловдивски тим. Всъщност всички женски отбори в България играят за премии, като единственото изключение беше Ботев, където футболистките играха само от ентусиазъм и любов към играта. Странно е как общините в цяла България - Варна, Велико Търново, могат да заделят пари за женски футбол, а пловдивската - не може. Нито пък бизнеса - великотърновския тим има близо десет различни спонсора.
За момента единственото, което пловдивчанките, обичащи футбола имат е едно разкаляно игрище и треньора Илия Кунов, който абсолютно доброволно учи момичетата на тънкостите в спорта. Те ще продължат да водят тренировки, но без да участват в първенството, в което миналата година - с почти същото минимално и мизерно финансиране - завършиха в средата на класирането. Те ще продължат да таят надежда някой в Общината или пък от пловдивския бизнес да спре да дава празни обещания, а наистина да подпомогне поне малко този не толкова популярния спорт. Както и, че ако някой реши, че спортът е по-важен от новия му Мерцедес или Мазда и отборът се възроди - догодина те ще се върнат в Пловдив и отново ще играят заедно.
|