Опърничавият Илиан ще даде на Локо стил

В българското първенство малко фактори са от значение, но наличието на добър треньор на пейката все още е от огромно значение. Резултати в България не е трудно да се постигнат, много по-сложно е да бъде изграден разпознаваем и константен стил на игра. 

Това без съмнение ще извърши Илиан в Пловдив, ако му осигурят поле за работа, а не го минират още от първия момент. Ако не го започнат от първите дни с характерните за този град сантименти и носталгии по техните си собствени кадри. Защото той е от този тип наставници, които изключително много се влияят от личните си емоции и преживявания. 

Трудно се смирява със собствените си грешки и с години съзнанието му буксува за някакви мними премеждия. Но притежава отлична треньорска визия във всяко едно отношение и винаги го е подхлъзвало това, че обръща прекалено внимание на несъществените неща. 

Вторачва се в незначителни фактори, а това го отклонява от правилния път. Иначе е изключително добре подготвен теоретически, умен е и много любознателен. За български треньор това дори са прекалено много предимства. Повечето го карат с психологическите методи от каменната ера. 

Всъщност самата кариера на Илиев е много показателна за неговия безспорен талант. Стана треньор още на 35 години в родния си Черно море и двегодишният му период на поста бе повече от благотворен. После прекара незабравими и успешни години в Берое Стара Загора. Дори краткият му престой в Левски съдържаше позитивни моменти, що се отнася до конкурентността тогава на отбора. 

За съжаление някои черти в характера и най-вече темерутщината му попречиха досега да направи много повече като треньор. Защото качествата му не подлежат на никаква обструкция. И е симпатичен по своему дори за това, че е платил висока цена за характер си u пак остава същият. Това също си е принцип и показва честност към футбола. 

Две неща го отличават коренно от треньорската флора и фауна - честността му и правилното четене на футбола. По-скоро европейски тип, отколкото балкански. Но за успеха в работата се изискват и наличието на благоприятни фактори. 

За съжаление в Локомотив Пловдив те не са налице към този момент. След Херо и Ераносян малцина от треньорите успяха да оставят нещо трайно, положително като почерк в играта на "черно-белите". 

Откъслечни изригвания, някоя друга стойностна победа, достигане до Европа, но никога отборът не бе този, който се очаква от марката Локомотив Пловдив. А тази марка е една от великите в България и се отстоява не с резултатчета, а с поддържане на славната традиция. 

Не върви някак Локомотив да разчита на половин дузина старци разбойници, които доиграват кариерата си. Наистина футболисти с качества, но без никаква перспектива. Няма как отборът да се гради оттук-нататък върху издухани флигорни. 

С тях Локомотив никога няма да изпадне, но и трудно ще върне на стадиона истинските ценители. А от това въобще се нуждае. Защото Локомотив е преди всичко невероятната публика. В последно време тя и да иска, няма от какво да се изкуши. Всичко, което сегашният отбор може да предложи, вече е досадно и скучно. 

Затова стъпката с Илиан Илиев може да е разковничето наистина за голямата промяна при "черно-бялата" част от Пловдив. Добрият треньор сам по себе си вече е предпоставка за тръгване нагоре. Няма да стане от раз и не трябва да има такива прекомерни очаквания. Но ако му се даде време както във Варна и Стара Загора, и на "Лаута" ще имат своите велики мигове на щастие. 

И най-важното, отборът ще се научи да се надиграва, а не да побеждава случайно. А за многострадалното ни първенство завръщането на Опърничавия е първата добра новина за годината.