© Plovdiv24.bg

Пламене, в пловдивското дерби с Ботев получи комоцио и бе изваден преди по­чивката от игра. В последни­те години ти се насъбра мно­го - ту си със счупена глава, ту си играеш с шина на ръката... Какво е положението ти и ще можеш ли да играеш на "Герена"?
- Наистина ми се събра мно­го. Може би това бе един­ственият начин да ме изка­рат от терена - като ме нокаутират. Неприятно е да гледаш отвън, а да не можеш да вземеш участие. В момента положението е добро, за­почнах да тренирам наравно с колегите се. И след мача с Ботев казах, че се чувствам като съперник на Кобрата. Може би ме удариха ката Дерек Чисора и съм загубил съзнание за се­кунди, не съм знаел какво се случва. Това само потвърди, че имам здрава глава (смее се). Честно казано, не помнех ни­що. Но вече всичко е наред и съм готов на сто про­цента.

Предстои ви гостуване на "Герена". Беше в Левски, но си тръгна през задния изход. Какво ти кост­ва престоят при сините?
- Всяко едно връщане на "Ге­рена" е приятно за мен. Може да се каже, че си тръгнах през задния изход, но левскарите смятам, че ме харесват и до ден днешен, защото се разда­вах и играех със сърце и душа за клуба. Престоят на "Гере­на" обаче ми коства много нерви, лишения и страдания, защото хванах един от най-лошите периоди на Левски в последните десетина години. Говоря във всяко едно отно­шение. Но смея да кажа, че в отбора имаше добри футболисти, но липсата на колектив се от­рази на резул­татите. Знае­те, че отбор не се гради от днес за ут­ре. Нужни са компромиси от самите футболисти и хората, които са пo-нагоре в йерархията. Не успяхме да го направим по простата причи­на, че постоянно идваха по десетина чужденци във всеки трансферен прозорец. Точно се запознавахме и някой си тръгваше. Текучеството на футбо­листи бе в основата на незадоволителното представяне.

Има ли доза реваншизъм към Георги Иванов, който те обяви за неблагодарник?
- Няма на кого да се доказ­вам. Направил съм го пред много треньори, които са доста ценени в българския футбол, при всеки от тях съм бил титуляр. Темата вече стана банална. Да, факт е, че ми беше неприятно, когато ме обявиха за неблагодарник или човек без морал и достой­нство, приемах го тежко, но всичко е отминало и сега се чувствам щастлив в Локо Пловдив, не искам да се връ­щам назад.

Левски е вече 10 мача без загуба в първенството, а вие сте в подем, след като пак бихте Лудогорец. Ще можете ли да поднесете сензацията на "Герена"?
- Естествено, че очаквам да победим. Може би Левски ще има предим­ство, защото е домакин, вкъщи и стените помагат. Колкото и нескром­но да звучи, ние сме по-класният отбор и имаме по-голям опит. Това, че играем на "Герена", няма да ни се отрази. Няма да е и някаква невероятна сен­зация, ако победим. Проче­тете състава на Локомо­тив и ще видите все име­на, играли доста дербита, а и във визитките им има ре­дица трофеи, докато играчите в Левски не са спечелили толкова.

Не е тайна, че си добър прия­тел с нападателя на Левски Венцислав Христов. Изненада ли те това, което прави той на "Герена"?
- Честно казано - не. Познавам го още от детските ни години, когато играехме в школата на Локомотив София. Той е добър и нестандартен футболист, кой­то умее понякога сам да си създа­ва положения. Може би съм мал­ко изненадан от това, че още от началото не изпъкна, а му трябваше време. Мисля, че тепърва ще го виждаме все по-силен. Друг мой приятел - Валери Божинов, също се представя сил­но и вече има 18 гола в Сърбия. Пожелавам му да спечели и купа­та с Партизан.

В индивидуалния ви сблъсък обаче все губи...
- Единствената му победа на някакъв спорт стана по време на Великден. Тогава Венци ме би една партия шах, възползвайки се от това, че няколко дни пре­ди това ме бяха нокаутирали. Много скоро обаче пак ще взима само втори места. Ще му изнеса една лекция.

Амбициите са да стигнете до четвъртото място. Какво промени Илиан Илиев, че вече може да мислите и за Европа, ако ЦСКА спечели купата?
- Докато има някакви шан­сове, ще продължим да мечтаем и да се борим да сме колкото може по-нап­ред. Все пак четвър­тото място не га­рантира участие в Европа. Ако вече ЦСКА спечели купа­та, нещата ще се променят. Не ни бе поставено ка­то задача да сме в евротурнирите, но ние се стремим винаги да излизаме победители. Колкото до Илиан Илиев - нормално е с нов треньор да има импулс и подем в отбо­ра. Може би повече психологически ни е повлиял. Както всеки треньор вкара и някои нови неща. Като че ли при него започнахме да обръща­ме повече внимание на мачовете от тактическо естество. Колективът ни обаче е бил вина­ги на високо ниво и е имало за­качки в съблекалнята.

Догодина обаче със сигур­ност ще атакувате Европа...
- Не мога да кажа какви са це­лите, защото не сме говорили с ръководството какво ще се случва с отбора. На голяма част от футболистите им изтичат договорите и не се знае дали ще останат. Освен това господин Крушарски още е в Аржентина и се чака неговото връщане, за да се решат тези въпроси.

С твоя договор какво ста­на?
- През зимата, когато исках да замина за Полша, бях спрян от Крушарски, господин Бонев и Христо Колев. Те ми казаха, че съм нужен на Локомотив, почув­ствах се ценен и затова промених решението си. Тогава се разбрахме с Крушарски за нов до­говор, дадохме си мъжка дума, но още не съм сложил подпис. Доста неща от този ден се промениха, имаме и нов треньор, нека изчакаме и да видим какво ще стане.

С Берое спечели два трофея - Купа и Суперкупа на България. Преди няколко седмици в клуба се стигна до катаклизми и се разделиха с Хубчев. Как ти се стори случилото се?
- Там съм изживял най-радост­ните си моменти. На последно­то ни гостуване в Стара Загора ми беше малко странно, че като се обърнах към скамейката на до­макините, Хубчев го нямаше. Далеч съм от мисълта да давам оценки на ръководството, но за мен това бе голяма грешка. Все пак той е дал много на Бе­рое - спечели купа и Суперкупа, както и второ място. Според мен трябваше да го оставят поне да довърши договора си и да го изпратят с чест и дос­тойнство. Той заедно с Илиан Илиев са треньори­те в новата история на Берое, които най-много заслужа­ват да са на скамейката в мача с Партизан по случай стогодиш­ния юбилей.

Една от големите ти страс­ти е изпълнението на фаулове. Кой ти даде най-сериозни съве­ти в тази футболна тънкост?
- (Смее се.) Наистина обичам да шутирам. Така като гледам, трябва да говоря с господин Крушарски за по-дългосрочен дого­вор с Локомотив, защото, дока­то Камбуров е в отбора, никой няма да може да изпълнява фауло­ве, даже напоследък и тъчове за­почна да бие (смее се). Той, чо­векът си гони рекордите, а ние си правим шпагати отзад (смее се). Като малък бях фен на Бекъм и Роберто Баджо, когато играе­ше в Интер. Още в юношеските години имах по-силен удар от ос­таналите и малко след центъра, когато ритнех топката под гредата, вратарите не можеха да я стигат и вкарвах. Затова все изпълнявах свободните уда­ри. В течение на времето съм тренирал с много добри изпълни­тели като Марчо Дафчев, Геор­ги Андонов, а в момента и Кам­буров. Сега има едно затишие пред буря, но ще вкарам скоро. Може би като малък в Локото в тренировките с Дафчев и Иван Пасков прихванах тънкостите.

Носи се слух, че в юношите си гонил топката на Гъргоров. Вярно ли е?
- (Смее се.) Да, така е. В школата му гоних топката в няколко мача, а сега съм редом до него в съблекалнята. Още като дете много харесвах иг­рата на Георги Пеев, който играеше на моята позиция (б.р. - има предвид дясно кри­ло). Тогава той вкарваше мно­го и не случайно бе трансфериран в Динамо Киев. Исках да стигна неговото ниво, но не успях. За мен обаче е тъжно това, което стана с Локомо­тив София, особено като се сетя на какви условия трени­рахме - две асфалтови игрища и една сгурия. Но сега клубът е в сериозните ръце на Иван Ва­силев. Сигурен съм, че ще влезе в правилния коловоз и скоро ще се върне в А група.