Пламене, в пловдивското дерби с Ботев получи комоцио и бе изваден преди почивката от игра. В последните години ти се насъбра много - ту си със счупена глава, ту си играеш с шина на ръката... Какво е положението ти и ще можеш ли да играеш на "Герена"?
- Наистина ми се събра много. Може би това бе единственият начин да ме изкарат от терена - като ме нокаутират. Неприятно е да гледаш отвън, а да не можеш да вземеш участие. В момента положението е добро, започнах да тренирам наравно с колегите се. И след мача с Ботев казах, че се чувствам като съперник на Кобрата. Може би ме удариха ката Дерек Чисора и съм загубил съзнание за секунди, не съм знаел какво се случва. Това само потвърди, че имам здрава глава (смее се). Честно казано, не помнех нищо. Но вече всичко е наред и съм готов на сто процента.
Предстои ви гостуване на "Герена". Беше в Левски, но си тръгна през задния изход. Какво ти коства престоят при сините?
- Всяко едно връщане на "Герена" е приятно за мен. Може да се каже, че си тръгнах през задния изход, но левскарите смятам, че ме харесват и до ден днешен, защото се раздавах и играех със сърце и душа за клуба. Престоят на "Герена" обаче ми коства много нерви, лишения и страдания, защото хванах един от най-лошите периоди на Левски в последните десетина години. Говоря във всяко едно отношение. Но смея да кажа, че в отбора имаше добри футболисти, но липсата на колектив се отрази на резултатите. Знаете, че отбор не се гради от днес за утре. Нужни са компромиси от самите футболисти и хората, които са пo-нагоре в йерархията. Не успяхме да го направим по простата причина, че постоянно идваха по десетина чужденци във всеки трансферен прозорец. Точно се запознавахме и някой си тръгваше. Текучеството на футболисти бе в основата на незадоволителното представяне.
Има ли доза реваншизъм към Георги Иванов, който те обяви за неблагодарник?
- Няма на кого да се доказвам. Направил съм го пред много треньори, които са доста ценени в българския футбол, при всеки от тях съм бил титуляр. Темата вече стана банална. Да, факт е, че ми беше неприятно, когато ме обявиха за неблагодарник или човек без морал и достойнство, приемах го тежко, но всичко е отминало и сега се чувствам щастлив в Локо Пловдив, не искам да се връщам назад.
Левски е вече 10 мача без загуба в първенството, а вие сте в подем, след като пак бихте Лудогорец. Ще можете ли да поднесете сензацията на "Герена"?
- Естествено, че очаквам да победим. Може би Левски ще има предимство, защото е домакин, вкъщи и стените помагат. Колкото и нескромно да звучи, ние сме по-класният отбор и имаме по-голям опит. Това, че играем на "Герена", няма да ни се отрази. Няма да е и някаква невероятна сензация, ако победим. Прочетете състава на Локомотив и ще видите все имена, играли доста дербита, а и във визитките им има редица трофеи, докато играчите в Левски не са спечелили толкова.
Не е тайна, че си добър приятел с нападателя на Левски Венцислав Христов. Изненада ли те това, което прави той на "Герена"?
- Честно казано - не. Познавам го още от детските ни години, когато играехме в школата на Локомотив София. Той е добър и нестандартен футболист, който умее понякога сам да си създава положения. Може би съм малко изненадан от това, че още от началото не изпъкна, а му трябваше време. Мисля, че тепърва ще го виждаме все по-силен. Друг мой приятел - Валери Божинов, също се представя силно и вече има 18 гола в Сърбия. Пожелавам му да спечели и купата с Партизан.
В индивидуалния ви сблъсък обаче все губи...
- Единствената му победа на някакъв спорт стана по време на Великден. Тогава Венци ме би една партия шах, възползвайки се от това, че няколко дни преди това ме бяха нокаутирали. Много скоро обаче пак ще взима само втори места. Ще му изнеса една лекция.
Амбициите са да стигнете до четвъртото място. Какво промени Илиан Илиев, че вече може да мислите и за Европа, ако ЦСКА спечели купата?
- Докато има някакви шансове, ще продължим да мечтаем и да се борим да сме колкото може по-напред. Все пак четвъртото място не гарантира участие в Европа. Ако вече ЦСКА спечели купата, нещата ще се променят. Не ни бе поставено като задача да сме в евротурнирите, но ние се стремим винаги да излизаме победители. Колкото до Илиан Илиев - нормално е с нов треньор да има импулс и подем в отбора. Може би повече психологически ни е повлиял. Както всеки треньор вкара и някои нови неща. Като че ли при него започнахме да обръщаме повече внимание на мачовете от тактическо естество. Колективът ни обаче е бил винаги на високо ниво и е имало закачки в съблекалнята.
Догодина обаче със сигурност ще атакувате Европа...
- Не мога да кажа какви са целите, защото не сме говорили с ръководството какво ще се случва с отбора. На голяма част от футболистите им изтичат договорите и не се знае дали ще останат. Освен това господин Крушарски още е в Аржентина и се чака неговото връщане, за да се решат тези въпроси.
С твоя договор какво стана?
- През зимата, когато исках да замина за Полша, бях спрян от Крушарски, господин Бонев и Христо Колев. Те ми казаха, че съм нужен на Локомотив, почувствах се ценен и затова промених решението си. Тогава се разбрахме с Крушарски за нов договор, дадохме си мъжка дума, но още не съм сложил подпис. Доста неща от този ден се промениха, имаме и нов треньор, нека изчакаме и да видим какво ще стане.
С Берое спечели два трофея - Купа и Суперкупа на България. Преди няколко седмици в клуба се стигна до катаклизми и се разделиха с Хубчев. Как ти се стори случилото се?
- Там съм изживял най-радостните си моменти. На последното ни гостуване в Стара Загора ми беше малко странно, че като се обърнах към скамейката на домакините, Хубчев го нямаше. Далеч съм от мисълта да давам оценки на ръководството, но за мен това бе голяма грешка. Все пак той е дал много на Берое - спечели купа и Суперкупа, както и второ място. Според мен трябваше да го оставят поне да довърши договора си и да го изпратят с чест и достойнство. Той заедно с Илиан Илиев са треньорите в новата история на Берое, които най-много заслужават да са на скамейката в мача с Партизан по случай стогодишния юбилей.
Една от големите ти страсти е изпълнението на фаулове. Кой ти даде най-сериозни съвети в тази футболна тънкост?
- (Смее се.) Наистина обичам да шутирам. Така като гледам, трябва да говоря с господин Крушарски за по-дългосрочен договор с Локомотив, защото, докато Камбуров е в отбора, никой няма да може да изпълнява фаулове, даже напоследък и тъчове започна да бие (смее се). Той, човекът си гони рекордите, а ние си правим шпагати отзад (смее се). Като малък бях фен на Бекъм и Роберто Баджо, когато играеше в Интер. Още в юношеските години имах по-силен удар от останалите и малко след центъра, когато ритнех топката под гредата, вратарите не можеха да я стигат и вкарвах. Затова все изпълнявах свободните удари. В течение на времето съм тренирал с много добри изпълнители като Марчо Дафчев, Георги Андонов, а в момента и Камбуров. Сега има едно затишие пред буря, но ще вкарам скоро. Може би като малък в Локото в тренировките с Дафчев и Иван Пасков прихванах тънкостите.
Носи се слух, че в юношите си гонил топката на Гъргоров. Вярно ли е?
- (Смее се.) Да, така е. В школата му гоних топката в няколко мача, а сега съм редом до него в съблекалнята. Още като дете много харесвах играта на Георги Пеев, който играеше на моята позиция (б.р. - има предвид дясно крило). Тогава той вкарваше много и не случайно бе трансфериран в Динамо Киев. Исках да стигна неговото ниво, но не успях. За мен обаче е тъжно това, което стана с Локомотив София, особено като се сетя на какви условия тренирахме - две асфалтови игрища и една сгурия. Но сега клубът е в сериозните ръце на Иван Василев. Сигурен съм, че ще влезе в правилния коловоз и скоро ще се върне в А група.
|