©

Самата Нина не знае точно колко пъти е ставала шампионка на България, според нея има над 170 златни медала. Подобрила е около 70 национални рекорда при жените. Първият е през 2007 г. на световното първенство в Манчестър в малък басейн (200 м св. стил). Тази година записа 6-о място на европейското в Лондон, а през 2015 г. стана 16-а в света.

Едва 17-годишна, Рангелова дебютира на олимпиадата в Пекин и завърши 30-а на 200 м свободен стил. На игрите в Лондон бе 19-а в същата дисциплина, освен това записа 24-о място на 100 м и 23-о на 400 м кроул.

През август 2010 г. пловдивчанката замина за САЩ, където e приета в Southern Methodist University. Там завършва две специалности - "Корпоративни комуникации" и "Стратегически комуникации и връзки с обществеността". Нина отговори на въпросите на в. "24 часа" от Флорида, където премина последната част от подготовката ѝ преди игрите в Рио.

-Нина, какво е усещането да ти предстои участие на трета олимпиада?
- Много е вълнуващо. Вече знам какво да очаквам и каква ще е атмосферата там. Със сигурност това състезание е по-различно от всички останали, но аз ще се опитам да подходя към него по начина, по който подхождам към всички останали. Опитвам се да се фокусирам само върху стартовете си и плуванията и каквото стане. Хубавото на нашия спорт е, че ние не зависим от съдийски решения.

- Каква е разликата спрямо участията ти в Пекин и Лондон?
- Най-голямата разлика са опитът и годините. Гледам малко по-различно на цялата ситуация. Плувам за нещо по-голямо от себе си и моето собствено удовлетворение. Искам повече деца в България да разберат, че и у нас може да има добри плувци, които да са мерят с големите дължави и сили в този спорт.

- През последните седмици в САЩ ти обърнаха доста внимание и даде интервюта за телевизии и вестници. Как приемат там, че най-добрата българска плувкиня живее и тренира в Америка?
- В САЩ отношението към добрите спортисти е много по-различно. Хората страшно много се впечатляват, когато чуят, че си олимпиец. А когато разберат, че
ще участваш на трета олимпиада, направо изпадат във възторг. Това, че си успял да стигнеш толкова високо ниво в спорта, който практикуваш, означава, че имаш набор от качества и си успял да постигнеш повече в живота, отколкото други хора на твоята възраст. Това допринася за уважението, с което се ползват всички професионални спортисти тук. Това отваря много врати.

- От 6 г. живееш в Далас, как се чувстваш там?
- Добре се чувствам.

- Как се стигна до заминаването ти за Америка?
- Треньорът на отбора се свърза с мен в края на 2009 г. и реших да опитам и да видя каква е тая Америка, за която всички говорят.

- Как преминава един твой ден преди олимпиадата?
- В много лежане на дивана и гледане на телевизия. Почивам си и релаксирам. Плуването е спорт, в който тренировките преди състезание са най-леки. Така, че плувам по малко и почивам по повече. Любимото ми време от подготовката.

- Завърши университета в Далас преди година, но остана там и след това. Налага ли ти се да работиш, за да покриваш разходите си?
- Миналата година работих. Беше ми много трудно. Режимът на плувците е много изтощителен, а когато трябва и да работиш отгоре на това, просто няма как да се получи. В началото на годината напуснах работа, защото разбрах, че трябва да дам повече от себе си в басейна. Това нямаше как да стане, като работя по 5-6 часа на ден. Нямах никакво време за почивка и резултатите ми по време на тренировка не бяха това, което трябваше да бъдат. За мое огромно щастие финансирането, което получавам от Министерството на младежта и спорта, федерацията, община Пловдив, и разбира се, моят спонсор "Виваком" са достатъчни за да мога да се концентрирам само върху плуването.

- Преди време каза, че ще заложиш всичко на олимпиадата в Рио. Какви са амбициите ти за представяне там?
- В последните години плуването стана по-конкурентен спорт дори от леката атлетика. Има страшно много хора във всяка дисциплина. В кроуловите дистанции, които плувам аз, са още повече, а разликите още по-малки. Абсолютно всяко нещо може да се превърне в грешка, която да ти струва влизането в топ 16. Влизане на полуфинал ще бъде огромен успех не само за мен, но и за България.

- За първи път ще бъдеш с личен треньор. Това голям плюс ще бъде за теб?
- Разбира се. За всеки един спортист е важно да бъде с личния си треньор. За съжаление, това няма как да се случи за всички. Успях да извоювам място в отбора да бъде дадено точно на моя треньор с много труд, постоянство и успехи през годините. Неговото присъствие там ме кара да се чувствам спокойна, защото той винаги е бил до мен по време на големи състезания.

- Следиш ли плуването в България и виждаш ли състезателки, които биха могли да повторят постиженията ти?
- Следя плуването, и то с голям интерес. Има много момичета и момчета, които имат потенциал. Винаги е било така. За съжаление обаче, не много от тези деца успяват да разгърнат целия си потенциал. А плуването е спорт, който трябва да се тренира всеки ден. Тренираш в чужда среда и за това трябва да познаваш тялото си изключително добре и да знаеш какво работи и какво не за теб специално. Това може да се постигне само с тренировки и постоянство. За съжаление, много хора не разбират това и си мислят, че ако не отидат на една тренировка, това няма да промени нищо. Само че ако не отидеш на една тренировка, много лесно може да пропуснеш и втора, трета и т.н. Накрая излизаш от ритъм и връщаш цялата си подготовка седмици назад.

- Какво мислиш за грандиозния допинг скандал с Русия?
- Когато си в тези среди, чуваш най-различни неща и случки. Може би съм наивна или пък просто глупава, не знам, но не вярвах, че проблемът с допинга е толкова голям и е толкова системно. Аз гледам на нещата през моята си призма и наистина не разбирам хора, които решават да стигнат толкова далеч само за да постигнат някакъв временен успех. В крайна сметка какво всъщност означава този успех за теб и дали той наистина е твой? Радвам се, че не отстраниха цялата руска делегация, защото не би било честно към всички спортисти, вярвам, че измежду тях има и честни. Плюс това цялата ситуация би се усложнила много повече политически. Няколко плувци са отстранени. Интересното е, че между тези имена има плувци, които никога не са били хванати с допинг или поне не публично. Аз познавам повечето от тях много добре и наистина не мога да си помисля през какво минават в момента, ако наистина са невинни. Не е честно и да забранят хора, които някога са били хващани с допинг, но са изтърпели наказанието си. Международната федерация вече така или иначе позволи на няколко човека от други държави, хванати с допинг, да се състезават на олимпиадата. Една от тях е състезателка на домакините, която беше хваната тази година. Цялата ситуация е много объркана и в интерес на истината аз гледам да не го мисля много. Важното за мен е, че знам, че всичко, което аз съм постигнала, съм го направила с мои собствени сили.

- Някои фенове вярват, че зад феноменалните успехи на Майкъл Фелпс например също се крие някакъв специален допинг. Други пък не разбират как в НБА играят между 80 и 100 мача на сезон, а никой не е хванат. Какъв е допинг контролът в Америка?
- Ами аз няма как да знам това, защото рядко имам достъп до добрите американски плувци. Единсвеното място, на което ги виждам, са състезанията. Нямам наблюдения върху това как се подготвят, но знам, че контролът е завишен. Дори в университетите идват няколко пъти месечно и проверяват спортисти.

- Минава ли ти през главата мисълта за участие на четвърта олимпиада?
- Класирането за олимпиада в плуването става все по-трудно и по-трудно. Резултатите се подобряват с всяка изминала година и класиране за олимпиада няма как да стане без стабилни тренировки. А аз не съм сигурна, че се виждам да тренирам по начина, по който тренирам сега. Не мисля, че имам желание да продължавам да живея под такъв режим. Ранно лягане, ранно ставане, тренировки по 5-6 часа на ден. Много е тежко както физически, така и психически. Мисля, че 17 години бяха достатъчни.

- Спомняш ли си кога за първи път влезе в басейна?
- Бегло помня как майка ми ме заведе на този басейн в
училището, близко до което живеем. В началото треньорката ми Таня Месробович ни учеше как да се държим над водата с различни упражнения. Харесваше ми и родителите ми решиха да ме запишат в спортното училище.

- Какви други спортове харесваш?
- Като много малка, още преди плуването, тренирах художествена гимнастика. Въпреки че не бях добра гимнастичка, страстта ми към този спорт някак си се съхрани през годините. Сега се радвам страшно много на успехите на нашите момичета и гледам състезанията им с голям интерес.

- Кога можем да те видим в България?
- В края на годината. Ще участвам на държавния шампионат в средата на декември. Замислили сме и разни инициативи за подпомагане развитието на плуването в България, така че ще прекарам известно време вкъщи тогава.

- В САЩ ли ще продължи животът ти, след като прекратиш кариерата си?
- Да. Това е планът. Приятелят ми е от Литва и решихме, че ще е най-добре да се установим на неутрална територия. Тук имаме и много приятели и повече възможност за реализация в професионален аспект.

- Как се запознахте с приятеля ти?
- Вече близо 5 години сме заедно. Той също беше плувец в моя университет и така покрай отбора се запознахме.