Иначе приказките му големи, милионите му - колкото искаш, но на този етап ситуацията при него е по-скоро нула на нула, отколкото голямата работа. Приготвил десетки милиони за нов стадион, още няколко дребни милиончета за база, на това щрака с пръсти, на онова си свирка с уста и изобщо като го слушаш, ще си кажеш, че е крайно несправедливо такова богатство за футбола досега да е било скрито и неизползвано. А Христо Бонев, от своя страна, винаги е готов да каже как Христо Крушарски е най-доброто нещо, което е могло да се случи на Локомотив Пловдив в този труден за клуба момент. Само че ние такива като Крушарски сме ги виждали и слушали много. Вадим сензационни заглавия, правим си забавните рубрики и се кикотим насреща му, като го потупваме по рамото. Обаче няма как да не минем без една огромна препоръка и тя касае работата с футболисти в качеството им на живи хора. Ами не можеш да плашиш играчите си, че ще им отрежеш краката. Тези момчета имат семейства и е нормално близките и роднините да се притесняват дали след някоя загуба "тоя шефа им" наистина няма да издивее и да направи някоя глупост. Това не е електронна игра, а тези с краката са от плът и кръв. футболистите на Локо Пловдив нямат качества за световен футбол и от тях не може да се очакват фантастични изяви. За тези заплати - такива играчи. Колкото - толкова. Това е игра, макар и платена. А рязането на крака и глави не трябва да излиза от съблекалнята като лексика. Там си се обиждайте и се заканвайте. Но навън - не! Защото и малките футболисти четат вестници и гледат телевизия и едва ли се радват от перспективата един ден да попаднат на такъв своенравен шеф.