 © Plovdiv24.bg |  |
Вратарят на Локомотив Пловдив и националния отбор на Мароко Ясин ел Харуби даде интервю пред "Франс футбол". "Купата на Африка дава възможност на играчите да блеснат. Особено на тези, които невинаги са под светлините на прожекторите. Един от тях е Ел Харуби", се казва в увода на изданието.
Ясин, за първи път ще участваш на Купата на Африка. Как се чувстваш преди наближаващото голямо събитие (първенството започва на 14 януари)?
- Горд съм да представлявам страната си, но и развълнуван от възможността да участвам на такъв форум. Нямам търпение надпреварата да започне.
Каква бе първата ти реакция, след като видя името си сред 23-мата избраници на селекционера Ерве Ренар?
- Почувствах облекчение. Но това бе награда за положения труд в последните няколко години. Имам голям респект към Ренар, към целия му екип. Вратарите сме много близки с Филип Санс - човека, който се грижи за нашата подготовка. Работим добре заедно, имам чувството, че ни познава и кътни-те зъби.
Каква ще бъде ролята ти в състава?
- Тя е ясна. Целта на всички ни е да дадем максимума си, за да излезем от групата. Трябва да съм готов, когато ми поверят отговорността да съм на вратата.
Кои са най-ярките ти спомени от Купата на Африка?
- Свързани са със загубения финал от Тунис на първенството през 2004 година, когато бяхме домакини. Колкото до лично участие - няма да забравя финала за Купата на Африка до 23 години през 2011-а. Паднахме с 1:2 от Габон пред 50 хиляди зрители...
През 2016-а получи първата си повиквателна за А отбора на Мароко - игра срещу Конго през месец май...
- Това бе детската ми мечта. Само да бъда в групата бе чест. Но да си в състава, да чуеш химна, да преживееш Всичките тези емоции... Още потръпвам. Това те кара да продължиш да преследваш все по-високи цели. Чувствам, че за кратък период научих доста неща. Не искам да спирам дотук!
Участието в Купата на Испания сякаш е сладък реванш за това, че кариерата ти не се разви според очакванията...
- Започнах през 1998 в Дрю. След това преминах в Шартре, преди на 15 години да се присъединя към школата на Гингам. Така и не получих сериозен шанс да пробия в първия отбор.
Защо не остана в Гингам?
- Бях млад. Исках да играя редовно, но това не бе възможно.
Доказа се в третодивизионния Кювели, с който изненадващо игра финал за Купата на франция срещу Лион на "Стад дьо Франс" (загуба с 0:1). Какви спомени пазиш от този епичен поход?
- Това бе незабравимо преживяване. Отборът ни бе като истинско семейство, а треньорът Режис Бруар много качествен специалист. Когато бях в Кювели. раздавах автографи всеки ден. Е, останах "гладен" на финала, но като цяло съм доволен от моето представяне. Наред с другите неща винаги ще помня битките ми очи в очи с нападателя на Лион Лаказет.
- Да те видим на онзи финал обаче бе голяма изненада!
- Така е. Треньорът пускаше за купата втория ни вратар. Той обаче ми каза, че ме иска на финала. Причината бе доброто ми излизане, както и точните дълги шутове, с които имахме възможност да даваме начало на контраатаки.
Голът на Лисандро Лопес в онзи финал ли е най-лошият спомен в досегашната ти кариера?
- И "Да", и "Не". "Да" - защото загубихме спора за трофея. "Не", защото достигането до онзи мач си остава велик момент. Все пак играхме финал, срещнахме не кой и да е, а Лион, а ми вкара не случаен играч, а самият Лисандро Лопес.
През 2013 година се върна в Мароко, за да презаредиш батериите, но вместо това претърпя фиаско. Защо?
- Близо бях до трансфер в Италия. Щях да отида в клуб с големи амбиции. Вместо това се завърнах в родината си и подписах с Фез, който афишира големи планове. За мен това бе шанс да покажа качествата си и да попадна в А националния отбор. Но в клуба спряха да ни плащат, практически не тренирахме заради финансовата криза и предпочетох да се завърна във Франция.
След това за известен период бе безработен. Запита ли се дали си направил всичко както трябва, защо се е стигнало до тази ситуация?
- Имаше период, в който всичко поставях под въпрос, съмнявах се в себе си. Очевидно всички ме бяха забравили с изключение на семейството ми. Но бързо осъзнах, че единственото нещо, което може да ме спаси, е трудът. Трябваше да работя здраво.
През 2014 година прие да продължиш кариерата си във Втородибизионния български Верея. Сякаш не ти е било трудно да вземеш това решение, така ли е?
- Случи се много бързо. Още повече че ми бяха казали, че към мен има интерес от местни елитни тимове. Но преди това трябваше да заиграя редовно, искаха да ме видят в действие. Затова реших да заложа на тази карта.
Година по-късно най-накрая изглеждаше така, че си поел глътка въздух - подписа с ЦСКА. Но след това клубът фалира...
- Това е най-големият клуб в страната. Подписаха с мен по време на зимната пауза, но ме оставиха да довърша сезона във Верея. През лятото клубът банкрутира, играчите му бяха разпуснати. Мислех си, че нямам късмет. Но си казах, че той все някога трябва да се обърне в моя полза.
Локомотив Пловдив повярва в теб. Как са нещата в клуба от спортна гледна точка?
- Много добре. Близо сме до челната тройка (б.р. - Локо зимува на 5 точки от третия ЦСКА). Целта е да финишираме трети и да играем в Лига Европа.
Не е ли трудно да си толкова далеч от родината си и да играеш в първенство, което не е много атрактивно?
- С отличното представяне на Лудогорец в Шампионската лига все повече погледи се обръщат към шампионата на България. На мачовете присъстват все повече и повече представители на клубове от Западна Европа, които гледат евентуални попълнения.
С оглед на развитието на кариерата си, мислиш ли, че си бил твърде нетърпелив?
- Винаги съм искал да играя, това не е ли нормално? Но понякога може би съм казвал повече, отколкото трябва, правил съм го по грешен начин. Иска ми се доста неща да се бяха развили по друг начин, но с времето всеки се учи. Вече съм на 26, баща съм. Това ме кара да бъда предпазлив, да направя дори крачка назад, за да стигна, където искам.
Характерът ти не те ли е подвеждал?
- Същият съм като на терена - не ме е страх от нищо (усмихва се).
Какво не те задоволи във Франция? Тогава може би не си вярвал достатъчно в себе си...
- Не. Това, че възможността да играя за елитен отбор не се материализира. Имаше няколко клуба, които се интересуваха от мен, сред тях и такива, които в момента са в Лига 1. Но не се получиха нещата. Все пак целта винаги ми е била да стана национал на Мароко.
Но вече доста добри отбори те искат, така ли?
- На 26 съм, национал на страната си, приближава и краят на договора ми с Локомотив, така че станах интересен и атрактивен за доста клубове (смее се). Миналата година научих, че Клаудио Тафарел, който работеше в Галатасарай, ме е следил - каза ми го близък негов приятел. Това е голям комплимент за мен.
В състава на Мароко има национали от Висшата лига, от Лига 1, от Ла Коруня, Ювентус, Монако...
- Това е като сбъдната мечта. Винаги е забавно да играеш редом до топиграчи. Повечето от тях имат доста опит и аз мога само да прогресирам покрай тях.
Източник: "Тема спорт" |
Зареждане ...
