Антонио, най-после успя да се разпишеш с екипа на Ботев Пловдив, и то на два пъти срещу Монтана. Поолекна ли ти след попаденията?
- Да, няколко мача не успях да отбележа, но сега го сто­рих. Надявам се това да продължи и занапред.

Как ти се струва обстановката в Ботев?
- Приятно се работи в Ботев. Отборът е добър. Има колектив и преобладават повече български момчета. Работи се на спокойствие.

Вие сте млад отбор със средна възраст около 23-24 години. Това предимство ли ще е за вас в оставащите мачове в Първа лига?
- В някои мачове е предимство, в други ни е ощетявало заради по-малкия опит. За мен е удоволствие да работя с по-млади съотборници. Вече се познавам с всички момчета. В началото знаех някои от тях от юношеските национални отбори.

Има ли сили Ботев да се пребори за седмото място и участие на бараж за Лига Европа?
- Гледаме мач за мач. Има още двубои до края. Ще се бо­рим до последно. Искаме да радваме публиката на Ботев и след края на всеки мач да сме с високо вдигнати глави.

Какво се промени в Ботев само за една седмица, за да разгромите Монтана със 7:1, след като преди това ги бихте само с 2:0 в последния кръг от редовния сезон?
- За мен в първия двубой с Монтана, когато ги бихме 2:0, играхме по-добре, но тогава положенията ни не влизаха. В последния мач това се случи. В предишния сблъсък играхме по-бързо, създадохме повече положения. Просто тогава топката не искаше да влиза. Докато сега едва ли не всеки удар бе голов.

Според теб мачът с Дунав ли ви спря за участие в първата шестица?
- Да, за мен това бе разковничето, за да не участваме в първата шестица. Още не мога да си го обясня. 20-30 минути напълно надиграхме Дунав, но това бе малшанс за нас. Лошото е, че няма да мога да изпитам чувството да участваш в пловдивското дерби. Друго е да играеш в такива специални мачове.

Жребият за Купата на България отреди следващият ви съперник да е Верея. Как го приемате?
- Верея е добър отбор c качествени футболисти. Предстоят два мача с тях и се надявам да стигнем до финала. Изобщо няма да ни е лесно. Но с добра игра и малко повече късмет може да ги отстраним.

През лятото трябва да се върнеш в Удинезе, откъдето си под наем. Има ли шансове да останеш в Ботев? Какво е твоето желание?
- За момента имам договор с Ботев до юни и след това се връщам в Италия. Надявам се да остана в Удинезе. Ще видим какво ще се случи. Нямам все още яснота. Наблягам повече на тренировките и мачовете, за да се развивам. Чувствам се добре в Ботев.

Поддържаш ли връзка с някои от Удинезе? Следят ли твоите изяви в България?
- Честно казано, от Удинезе не бяха много щастливи, че се връщам в България, защото имаше интерес от два италиански отбора към мен. Но аз бях решен да се върна тук и да се отърся след престоя си в Италия. Мисля, че се получи добре.

Смяташ ли, че твърде рано излезе да играеш в чужбина?
- Не съжалявам, защото в тези три години в Италия научих много неща, които не съм сигурен, че щях да науча, ако бях останал в България. Мисля, че нямаше да се развия по този начин, както в момента, като играч.

В Италия къде се чувстваше най-добре?
- Имах добри изяви и в Уди­незе, и в Козенца, където бях една година. Когато отидох там, отборът си мислеше, че ще се борим за оцеляване, но в течение на шампионата се борихме за първото място и плейофите за Се­рия Б. Не беше очаквано, но отборът играеше много добре и доста хора започнаха да идват на мачовете. В началото и престоят ми в Лече бе добър. Играех редовно, но по-късно треньорът все по-малко започна да ме пуска и видях, че няма смисъл да остана. Затова реших да се върна в България. Сега гледам да се представям добре в Ботев. Какво ще стане по-късно, ще разберем.

Надяваш ли се някой ден отново да облечеш екипа на Левски?
- В Левски отидох 12-годишен от провинцията (б.а. -от Мездра) и никога не съм очаквал да стана това, което съм в момента. Те ми дадоха А-то и Б-то във футбола и съм им благодарен за това. За мен те са винаги един по-специален отбор. Дали отново ще играя в Левски, зависи изцяло от хората, които са в клуба, дали имат желанието да ме привлекат, защото сега нямаха такова.

Значи е имало вариант да се завърнеш на Терена" през зимата, вместо да отидеш в Ботев?
- Станислав Ангелов (б.а. -спортен директор на Левски тогава) ми се обади, но аз исках да разговарям и с Елин Топузаков. Все пак той беше треньорът, но явно нямаше това желание. Не ме е искал толкова силно и така се развиха нещата, че от Ботев бяха най-настоятелни. Все още съм на 20 години и за мен Левски не е затворена страница. Аз винаги съм бил с позитивни и добри чувства към клуба.

Юношите до 19 години на България ще участват на европейското първенство в Грузия това лято. Ти взе участие на подобен форум през 2014 година. Какво би им казал на момчетата преди турнира?
- Вярвам, че могат да излязат от групата си. Те направиха толкова чудеса от храброст и не виждам защо да не мислят за нещо повече от достойно представяне. Искам да им пожелая успех и да вярват в своите качества. Щом са сред най-добрите осем, не са случаен отбор и трябва да повярват в себе си. Трябва да играят със самочувствие и с качествата, които притежават. Може да направят нещо значимо. Ние за съжаление не успяхме, но се надявам те да го направят.

Това ли е пътят за българския футбол - това, което правите в Ботев с колектив от млади момчета, с по-малко чужденци?
- Не съм аз човекът, който трябва да прави такива заключения. Радвам се, че съм в Ботев с по-младите момчета. Има и по-големи, но колективът е силен и за мен е радостно, че с тези футболисти побеждаваме и правим добри резултати. Вижда се, че се получава и с млади момчета. Имаме качества и постигаме добри резултати.