Именно затова ще започнем това обръщение с цитат от една от най-любимите песни на българската общественост:
"...ако си дал от себе си, не си живял, не си живял напразно..."

Вие, драги ми футболисти, питали ли сте се изобщо някога какво давате на нас феновете? Каква отговорност лежи на плещите ви? Какво представлява вашето отношение към играта? Към фланелката? Към клуба? Какво означавате за нас, хората по трибуните, винаги стоящи зад вас - бедни, богати, млади и стари рамо до рамо? Всички ние, доказалите през годините своята преданост - станала олицетворение на Локомотивския дух?

Същият този дух, с който ставаме и лягаме; с който не спим с дни заради радост или тъга в сърцата ни. Същият този дух, с който сме закърмени от деца, живеем и умираме. Същият този дух, с който ще възпитаваме нашите деца и внуци, а те тяхните дълго след като нас ни няма на този свят.

Всичко може да простим в името на черно-бялата идея, но бездушие, страх и безотговорно отношение към фланелката НИКОГА! Няма по-голям срам и позор от това!

Вие не сте просто футболисти или обикновени играчи. Трябва да разберете и да сте олицетворение на отговорност, борбеност, непримиримост, морал...да сте МЪЖЕ! Такива, каквито са били десетките велики и достойни хора, носили черно-бялата фланелка. Ние не искаме победи, титли, успехи на всяка цена.

Единственото което искаме е за 90 минути време на седмица сърцата ви да бият редом с нашите, да се борите за всеки сантиметър терен, да се раздавате, да летите, да сте настървени, да имате страст, да се защитавате, да нападате. За тези съкровени за нас 90 минути да знаете, че "свещеното черно-бяло райе не се надява на тялото, а на душата! И то не се продава и подарява, а за него се воюва, за да го заслужиш пред тези фенове, които най-добре знаят цената му!".

Ще има загуби, ще има отпадания, ще има трудности, но НИКОГА не трябва да губите доверието и уважението на хората! Покажете, че искате да давате всичко от себе си, да бъдете отговорни на терена, да браните идеята, заради която живеем.

И ние ще бъдем с вас докрай, ще ви следваме навсякъде, ще защитаваме името ви, ще влезнем и в АДА, заради ВАС! В противен случай ще загубите всичко - и уважението, и респекта, и подкрепата, и любовта! Защото, както се пее в песента, с чийто цитат започнахме:

"...ако си ял от залъка на свой приятел и го забравиш
Дали е трябвало изобщо да се раждаш..."

Ние сме ЛОКО ПЛОВДИВ! Имали сме множество трудности, но после възходи...проляли сме сълзи от мъка, но после и от радост. Във всичко обаче сме били заедно. И този път ще бъдем!

1926 ЕДНА ЛЮБОВ...