 © Plovdiv24.bg |  |
Тази година легендата на българския футбол Христо Бонев навърши 70 години. Освен това чества златна сватба със съпругата си Ема - 50 години съвместен живот. И спечели най-тежката си битка. Славният голмайстор получи инфаркт на 15 януари."Първото нещо, когато професор Начев нареди да ме свалят долу в операционната и да ме подготвят, си помислих само за моите близки. Мисля, че в такъв момент виждаш как всичко останало освен здравето е преходно, тъй като в такъв момент нищо друго освен здравето няма значение. Чак когато се събудих, оцених колко много ме обичат близките ми хора. А и не само те. Познати и непознати от цяла България, привърженици на всички клубове се обаждаха, макар че съпругата ми бе отнела телефоните ми. Чувствам се горд, че хората са оценили всичко това, което съм направил - и като футболист, и като треньор и като гражданин на Република България, каза Бонев пред bTV.
- Когато няколко дни след операцията разрешиха на съпругата ми да ме посети, си пролича как 50-годишният съвместен живот ни е направил едно цяло. Радостта й беше огромна, че благодарение на лекарите и на Господ имам възможността да продължа живота си."
Христо и Ема се женят на Деня на влюбените - 14 февруари 1967 г. "Тогава това не бе никаква дата. Може би има някаква символика, тъй като ние сме все още влюбени, каза Зума.
Той има двама синове - Радостин и Божидар, а също така има и трима внуци - Христо, Ема и Юлия. Наследниците му не поемат по неговия път във футбола.
"Моите синове са на 47 и на 44 години. Големият ми внук е студент по медицина, с което аз и баба му - а сигурно и неговите родители - се гордеем. А малките ми кукли... Това са едни красиви момиченца. Наскоро са били в Културния дом и там имало някаква моя снимка в коридора. И те започнали да я целуват... Това много ме разчувства. Дойдат ли на гости, къщата ми става пълна.Чувствам се много горд с хората, които са около мен, а когато ме прегърнат и ме целуват, мисля, че това няма никаква цена, не можеш да го оцениш, откровен е Бонев.
- Футболът ме възпита в трудолюбие и ме срещна с невероятни личности. Националният отбор от 60-те и началото на 70-те години беше приказка. Не само Георги Аспарухов-Гунди, имаше невероятни футболисти. Ако не бе онази система, щяха да играят в най-големите отбори на Европа." |
Зареждане ...
