© loko-pd.com

Това е отборът на Локомотив Пловдив от сезон 1985/1986

И ръководството на БФС не взема никакви мерки. Това докладва на подполковник Асен Дамянов топагентът Бобров на среща в явочна квартира “Гората". Срещата е на 20 юли 1986 г. А всичко, което Бобров е докладвал, е заведено още същия ден с регистрационен номер 12719 в Шесто управление, втори отдел. Грифът е “Строго секретно", а екземплярът е единствен.

Това е сезонът, след като ЦСКА и “Левски" са разформировани. Те вече са “Средец" и “Витоша". Всъщност Бобров търси обяснение за играта ни на световното в Мексико.

Най-вредна била приумицата на президента на БФС Иван Шпатов, който е пратен във футбола от партийна позиция, да не се дават точки при резултат 0:0, съобщава "24 часа".

“Това създаде възможност за вземането на неимоверни размери на договорените мачове. В ЦС на БФС още през декември бе депозирана докладна от дежурния на мача “Тракия" - “Локо" (Пд) Любен Дачев за договорен резултат 1:1, която до ден днешен не е разгледана", свидетелства Бобров.

Наистина дербито на Пловдив на 14 декември завършва 1:1, за да могат и двата отбора да спечелят по точка в напечения мач.

Подходът срещу безумното решение на БФС е различен. Повечето отбори правят равенството в последните минути, когато виждат, че мачът върви към 0:0. Тук обаче има сериозен проблем. Защото понякога отборът, който вкара, забравя да върне жеста. Емблематичен пример за това е гостуването на “Средец" на “Пирин" в Благоевград.

Домакините повеждат и след това затварят сериозно подстъпите към вратата си. И резервата Иво Котев успява да изравни едва в последните секунди. Твърди се, че заради това са се развалили доста “приятелства" в родния футбол.

Другият подход е да се разменят два гола в първите минути и след това отборите да заиграят мача си здраво и мъжки, без да се страхуват от това, че няма да вземат и една точка от мача.

“След като ЦС на БФС още в края на миналата година не преряза корена на злото, почти всички отбори тръгнаха на договорки, а в края на шампионата на даване на победи от страна на “Витоша" и “Славия" съответно срещу “Берое" и “Спартак" (Пл), които дискредитираха републиканския шампионат", обяснява Бобров.

Двата мача, които са споменати, са в предпоследния 29-и кръг на първенството. “Славия" вече си е осигурила бронзовите медали и се намесва пряко в битката за изпадане. “Белите" са домакини на плевенския “Спартак" и падат елегантно на собствения си стадион с 0:1.

Това е едва втората загуба на “Славия" пред своя публика, като другата е от “Средец" с 1:2 още в 4-ия кръг. В “Овча купел" “белите" са безкомпромисни, като громят първия и втория в класирането “Берое" и “Тракия" съответно с 5:2 и 3:1. И в 15 мача освен две загуби имат само два равни на своя стадион, и то срещу “Витоша" и варненския “Спартак".

Всъщност победата на плевенчани в София им дава шанса да си направят директен мач за спасение в последния кръг срещу варненския “Черно море".

Те го печелят с 1:0 и така се спасяват за сметка на съперника си, който потъва в “Б" група заедно с “Дунав" (Русе).

Другият мач, който се визира, е малко по-специален. Той решава титлата на България.

“Веднага трябва да кажем, че всички отбори в майсторската група направиха негласен комплот на съюза и неговия председател Иван Шпатов, които толерираха “Тракия". Така пловдивският отбор не стана шампион, нямаше и традиционното закриване на първенството.

У любителите на футбола се създаде впечатление (и може би не само впечатление, а реалност), че гузните ръководители на българския футбол като че ли гледаха колкото се може по-бързо да забравят завършилия шампионат", докладва Бобров.

И мачът “Витоша" - “Берое" е точно част от комплота на всички отбори. И наистина всички, защото в него се включват тимове, които не могат да се гледат. Но бутат напред “Берое", за да не стане “Тракия" първи.

Въпреки комплота до края на първенството “Берое" и “Тракия" вървят наравно. На старозагорци, които падат в Пловдив с изумителното 1:8, им предстоят мачове срещу столични съперници в последните два кръга, което в нормални времена означава край на надеждите.

Първият мач е с “Витоша" на стадион “Георги Аспарухов". И те го печелят с 3:2. Дори със странно име “сините" не са лош домакин този сезон. Допускат само загуба у дома във вечното дерби с 1:3, но мачът е на “Васил Левски", с 0:1 от “Локо" (Пд), но и най-знаменитата победа в историята на “Ботев" (Враца), който през този сезон носи само името на града. Тимът си тръгва с невероятното 6:3 от София.

“Витоша" повежда два пъти чрез Пламен Цветков и Димитър Марков, а Мюмюн Кашмер и Йордан Митев изравняват. Победния гол вкарва Васил Драголов в 68-ата мин.

На 12 април 1986 г. отец Иван Бояджиев от черквата “Света Троица" започва утринната си молитва с думите: “Господи, забрави днес за нас, но помогни на “Берое" да стигне до титлата!"

40 000 зрители се стичат на стадиона на знаменитата дата и Драголов взривява трибуните с гол още в 7-ата минута, който се оказва решаващ.

Старозагорци финишират с 20 победи, 4 равни и 6 загуби, или 43 точки. С две по-малко записват пловдивчани.

Tрофеят е връчен на “Берое" седмица по-късно в бенефисен мач срещу “Локомотив" (София). Тъй като президентът на БФС не присъства на награждаването, от футболната централа изпращат неговия заместник Петър Сучков. Точно в 18 часа на 19 април 1986 г. капитанът на отбора Теньо Минчев вдига трофея със сълзи от радост в очите си.

Така приключва първенството, което дори според агентите на Държавна сигурност е било с най-много договорени мачове в историята на родния футбол.

САМО ШЕСТ МАЧА ЗАВЪРШВАТ С ПРОКЪЛНАТОТО 0:0

Нововъведението на БФС и договорките водят до наистина впечатляващ резултат. За цялото първенство са регистрирани само 6 мача, които завършват 0:0 и не носят точки на отборите. Или от 240 в първенството това прави скромните 2,5%, което е уникално.

Първият двубой, който завършва с прокълнатия резултат е чак от 10-ия кръг на 26 октомври 1985 г., и е между аутсайдерите “Спартак" (Плевен) и “Дунав". И това е единственият двубой от есенния полусезон, който финишира по този начин.

В 17-ия кръг на 15 декември така завършва и столичното дерби между “Локомотив" и “Витоша". В 20-ия кръг на 22 февруари 1986 г. изгарят “Славия" и “Спартак" (Варна). След това в 23-ия на 12 март претендентът за титлата “Тракия" не си тръгва с нищо от гостуването на “Пирин" в Благоевград.

В следващия на 16 март “Дунав" записва втора нула при гостуването си на “Черно море" във Варна. И накрая в 27-ия кръг на 5 април и бъдещият шампион “Берое" записва 0:0 и нула точки при гостуването на “Сливен".

Интересното е, че през целия сезон “Средец" така и не успява да направи нулево реми, както и “Локомотив" (Пловдив), “Етър", “Академик" (Свищов) и “Враца".

Липсващите точки не влияят на крайното класиране. С две повече “Дунав" просто щеше да направи 20 точки, с колкото завършва “Черно море". Но и всички пред него - варненци, “Спартак" (Плевен) и “Пирин" вземат по една и така русенци пак изпадат заедно с “моряците".

В челото “Берое" и “Тракия" губят по една точка, което запазва класирането им. “Витоша" щеше да се изравни със “Средец" на четвъртото място, но пак оставаше пети заради головата си разлика. Единствено варненският “Спартак" щеше да прескочи пред “Локомотив" (Пд) на седмото място заради по-добрите си показатели.