Уви, 3 години след фалита на КТБ - един от символите на Пловдив стои недовършен, захвърлен, самотен. Толкова мрачен и пуст в центъра, че хората извръщат глава обидени от отношение на държавата и кмета на града към столетника. Стърчащите железа само показват желанието на бившия собственик на клуба да остави един голям стадион за поколенията. Но до там! Започнатото гние и се разлага, а днешната политическа класа нехае към болката на града. Гледа как една история безвъзвратно си отива и вдига безпомощно рамене сочен с пръст.

Колежа не е само стадион, той е символ на всичко, което обединява Ботев Пловдив. ТОЙ е началото! ТОЙ е и краят! Защото всяко малко момче, доскоро срещаше първата си любов, взиращо се от раменете на баща си, сочещ мястото където е хвърлен неговия пъп. Там, където е посято семето му. И така от поколение на поколение, една любов се предава, за да се роди нова. Докато умре на стадиона! Защото няма фен на Ботев, който да не иска прахта му да се разпръсне именно там, където са воювали Чико и Тумби, там където Коцето и Пашата са разплаквали стотици фенове, там където са изживени най-хубавите ни мигове.

Колежа е вдъхновение! Колежа е болка! Колежа е всичко онова, което феновете на Ботев носят в себе си. Колежа е онази песен на Мария Фиордализо и Енцо Амадори, която изправя на крака всички "жълто-черни" сърца. Колежа е ВЯРАТА, че след Тодор Неделев ще дойде новият голаджия, който ще тормози всички противници в горящия "АД".

БОТЕВИСТИ,

ВИЖТЕ ДНЕС НАШИЯ КРАСИВ И ВЕКОВЕН ГРАД.

А СЕГА ВИЖТЕ НАШИЯ ДОМ. ХАРЕСВА ЛИ ВИ? ПОГЛЕДНЕТЕ ГО ПАК И СИ ПОМИСЛЕТЕ ПРЕДИ ДА ВЯРВАТЕ НА ОБЕЩАНИЯ, ЗАЩОТО ПЛОВДИВ ИМА НУЖДА ОТ ДЕЙСТВИЯ, А НЕ ОТ ПРАЗНИ ПРИКАЗКИ!!!

НИЕ ПАК ЩЕ БЪДЕМ НА КОЛЕЖА, ТОВА Е НАШАТА СЪДБА!

А ДО ТОГАВА, ДЕРЗАЙТЕ, ЗАЩОТО НЯМА ДА ВИ ОСТАВИМ НА МИРА, ДОКАТО НЕ СЕ ВЪРНЕМ НА НЕГО!