На стадион "Васил Левски" се стичат едва 28 хиляди зрители. Още през първата част играчите на Валяка започват да мачкат противниците си. В 38-ата минута Божил Колев открива резултата, а в началото на второто полувреме ненадминатият голмайстор на Берое Петко Петков прави 2:0.

На почивката Майстора влиза на мястото на Атанас Михайлов. В 72-ата минута Стефан Величков довършва "маджарите" с прецизен изстрел с глава. Центрирането е дело на Георги Василев - Гочо, който изнася много силна продукция. Тръгва лаф, че гостите са играли без ляв защитник, защото крилото на Локомотив (Пловдив) вилнее като в разграден двор.

След гола на Величков става нещо любопитно - докато унгарците се събират да бият центъра, Георги Василев прави челна стойка, което не се харесва на капитана Димитър Пенев. Секунда по-късно Пената смъмря Гочо да го дава по-сериозно, защото не се намира в Пловдив.

С легендата на "смърфовете" е свързан и най-паметният момент от срещата. Към края българското шило се хвърля с глава в краката на вратаря Адам Ротермел. Сблъсъкът е зверски, но нашият остава невредим. След това Христо Бонев казва, че дежурните лекари в "Пирогов" пратили шест линейки към стадион "Васил Левски", когато видели по телевизията влизането на Гочо Василев.

"Мачът беше за престиж, защото не бяхме били Унгария от дълги години. Никога не съм се плашил! В тоя ден валеше дъжд, а аз много обичах да играя на мокър терен. Хлъзгах се смело! Зума центрира, топката беше спорна, водихме с 3:0, а искахме да вкараме още на унгарците. Хвърлих се напред в краката на техния вратар, за малко да му счупя глезените с глава. Зума като видя онзи как взе да се гърчи, каза на доктора: "На Гочо помощ не му трябва, отивай при унгареца". Извика му го, а аз станах и нищо ми нямаше. Наистина играх силно и техният ляв бек се беше превърнал в крило - все едно го нямаше", спомня си Георги Василев - Джингиби.

Уви, накрая губим "войната" в квалификационната група - оставаме на две точки зад Унгария и отново сме извън големите сметки.