Престанете папагали да пишете за Локомотив.Гледайте и коментирайте вашия отбор.И мечтайте да приемат Истанбулската конвенция ,че тя много ви засяга особено за 3 пол, каквито сте повечето.И внимавайте от Нигерия пристига новия Джайоба с голям... и доста ще ви боли.

Навръх големия празник Банго Васил Караибрахим навести отбора си в Дедеагач. Кабадайлия беше Караибрахим. Като го гледаше човек, разбираше, че от него лъха могъщество. Това личеше по сърмалиите дрехи, кюстеци, кабадайлийски мустаци и атлазена чалма, на която имаше перо от фазан и червен рубин. До него застана Ахмед Кривия ага. Ахмед ага свали чалмата, наведе се и пи до насита, защото Караибрахим го бе черпил със серт ракия. Караибрахим гледаше към високата шилеста чука на кривото игрище в Дедеагач и нервно тракаше с пръсти пиринчената дръжка на ножа си, който беше затъкнал в силахлъка си. "Аамет Крив ага, той терена по-крив от теб, бе!?"- промълви кротко бея, но гледаше строго под мустак. " То само една барчинка има, ефенди"- с разтреперан глас се обясни Ахмед Кривия и се приви. На тренировъчния терен кротко пасеше една крава и само се чуваше хрупкането на картълската трева и звънтенето на пиринчения и юлар… След тези думи Караибрахим сръга нервно джипа си и потегли право към петзвездния си чифлик."- Това не е чиляк! Това не е и турчин! Това е казълбаш! - нареждаше Ахмед Кривия, след като джипа със сайбията замина. "- Мълчи, Сашко ага, анджак, края му е дошъл, та е такъв лют. Банката му фалира, от Интерпол го издирват. Само тук в Дедеагач е рахат…Пък и празник е днес…."-промълви Юли ага. Белият джип на Караибрахим наближи петзвездните сараи. На вратата чакаше баш треньорът Мър Стоилоглу от Аскьой. Караибрахим видя своя пазвантин и се усмихна: - Ошгелдин, Мър ефенди! - Ошболдук! - отвърна Мър ага. - Боюронуз! - покани го Караибрахим в ачик одаята, откъдето се виждаше и тренировъчния терен. - Е, разправяй, какво ново из твоя вилает, слушат ли момците, търчът ли, тренират ли? - Хаир, хаир, ефендилер! - отговори Мър Стоилоглу. Една кадъна донесе шекерлия кафе и двамата заотпиваха бавно. - Времето ще покаже, аратлик! - рече Караибрахим - но празник е сега, нашия Банго Васил, най-първият!". Караибраим бръкна в пояса на потурите си и изкара кожена кесия и подаде три меджедии на Стоилоглу. - На, да се почерпиш!" - Аллах бин берекет версин! Да си жив и здрав дето ми даде треньорския пост в "Канарбахче"-Филибе кюлюбю. За твое здраве ще ги изхарча, ефенди!"- в умиление и със сълзи на очи целуна ръка Мър Стоилоглу и додаде: - Аллах да ти наспори имането! Когато се разделиха, Караибрахим ага му каза: - Много поздрави на твоята челяд-момчетата на терена, на цялото кюлюбю "Канарбахче", и не забравяй приказката за коня!