Полузащитникът на Локомотив Пловдив Парвизджон Умарбаев е роден в Худжант, Таджикистан, на 1 ноември, 1994 година. Има 16 мача и 7 гола за националния тим на Таджикистан. Медиите в азиатската страна често го наричат Таджикския Меси. Става част от представителния отбор на Локомотив през юли, 2016 година. Ето какво сподели той пред клубния сайт на черно-белите за пътя от Таджикистан до Лаута, за впечатленията си от България и Пловдив, за семейството и мечтите си.
Кога започна да се занимаваш с футбол?Баща ми и неговият брат са свързани с футбола. Баща ми е бивш футболист, сега вече треньор , но по онова време той играеше в друг град. Чичо ми ме заведе на стадиона, когато бях на 6. Първоначално си играех с топката, а от 8-годишна възраст започнах да тренирам. Когато вече бях на 13-14 години приятел на баща ми, който беше скаут и помощник-треньор в Рубин – Казан, ме забеляза и благодарение на него аз отидох на проби в академията на Рубин. Отидох сам, треньорът ме посрещна на летището и след четвъртата тренировка, в която проверяваха моята техника, директорът на академията и треньорът споделиха, че са доволни и ми казаха направо да остана. Започнах да тренирам с отбора на 17-годишните юноши, а аз бях само на 14. Но явно са видели тогава в мен талант и така подписах първия си договор, все още не професионален, защото бях малък. Така започнах.
А след това?На 15 години вече имах тренировки с представителния отбор. На 26 септември дебютирах за Рубин Казан в мач за купата на Русия срещу ФК Енисей- Красноярск. От 2013 година до май месец 2014 година бях преотстъпен и играх в Нефтохимик, Първа лига в Русия. От юни 2014 година до декември 2015 година бях в Химик Дзержинск, пак отбор от Първа лига. През март 2015 година подписах с шампионите на Таджикистан - ФК "Истиклол“. Там изкарах една година и два месеца. Докато бях там, аз много мечтаех да намеря отбор в Европа. Моите приятели се шегуваха, че нямам шанс, но аз не спирах да мечтая и да вярвам, че един ден това ще се случи. И така по време на един турнир в Санкт Петербург се запознах с футболен мениджър, който впоследствие направи контакт с Локомотив Пловдив и така от 2016 година започна моята кариера в клуба.
Как реагира, когато разбра, че ще дойдеш в Локомотив?Когато мениджърът ми каза, че имам оферта от Локомотив Пловдив, аз страшно много се зарадвах и веднага влязох в Гугъл, за да потърся информация за клуба и за града. И до днес съм много благодарен на моя мениджър, защото той ми помогна да сбъдна своята мечта – да отида и да премеря моите сили в клуб в Европа.
Какви бяха първите ти впечатления от България и Пловдив?До тогава не бях посещавал европейска страна, много ми хареса, първите ми впечатления бяха много добри, а тук, в Пловдив ме посрещнаха много топло. Съотборниците ми помогнаха много в началото, за да се приобщя и адаптирам по-лесно. Аз не знаех изобщо български, а имах и проблем с английския, но с помощта на момчетата и треньорапостепенно нещата си дойдоха намястото. За тези години тук смятам, че израснах – защото аз се анализирам и сравнявам как съм бил преди и как сега.
Имаш ли мач с Локомотив, който няма да забравиш?Разбира се – мачът с Ботев на Лаута, на 20 ноември, 2016 г., в който ги победихме с 2:0. Локомотив направи много силен мач, а атмосферата на стадиона беше уникална. Единият гол вкара
Мартин Камбуров, а другият беше мой. Мисля, че до момента това е най-хубавият гол в моята кариера.
Подкрепя ли те твоето семейство?Семейството ми винаги ме е подкрепяло в моята мечта да се занимавам професионално с футбол и знаят, че няма как да остана у дома и да се развивам и сбъдвам мечтата си. Свикнали са на това, че ме няма при тях и са приели, че това е моето бъдеще. Както казах, баща ми в момента е треньор в Таджикистан, където са и майка ми и двете ми по-малки сестри. Семейството ми липсва. Преди няколко години, когато бях в Русия, аз пак бях далеч от семейството ми, случвало се е да не ги виждам по 5-6 или 7 месеца, но по някаква причина тогава не са ми липсвали чак толкова. Дали защото съм бил по-малък, не знам… Сега много по-силно усещам липсата им, може би, защото с времето човек започва да разбира и да цени повече тези неща.
Как си почиваш?Разхождам се. Когато имах приятелка, понякога правехме разходки и извън града
Да разбираме, че в момента си свободен, нямаш приятелка?Да…
С какво, според теб,са по-различни българските жени от тези в твоята родина? Можеш ли да кажеш кои са по-хубави или по-добри?Навсякъде по света хората са различни, и мъжете, и жените. Има някои по-добри, други по-лоши. Но аз не мога да сравня българките с жените в Таджикистан, защото има разлика в манталитета. Ако трябва да посоча една съществена разлика, тя е, че у нас жената не се опитва да се "мери“ с мъжа, естествено мъжът се отнася с респект към жената, но всеки си има своята територия. Тук жените казват “Защо той да може, а аз да не мога…“. При нас не е така.
Ако един ден спреш да се занимаваш с футбол какво друго би правил?Откровено да ви кажа, дори не съм мислил за това. Аз не съм присъствал толкова много на занятията в училище, заради тренировките и пътуванията покрай футбола, пропуснал съм много уроци, но футболът ми е дал много и аз не си представям живота си без него. Футболът – това е моят живот! В момента съм се съсредоточил над това да работя и да прогресирам, да ставам все по-добър.
Пожелай нещо на феновете на Локомотив Плодив…Да продължават да подкрепят отбора!