Бившият футболист на пловдивските Марица и Ботев Георги Христов официално сложи край на спортната си кариера. Само 24 часа след 34-ия си рожден ден нападателят обяви, че е време да окачи бутонките на стената след над 360 официални мача.
От 2013 година досега Христов играеше в САЩ за Тампа Бей Роудис – тим, който се състезава в Северноамериканската футболна лига. До миналата година тя се считаше за втора дивизия в страната (наред с Обединената футболна лига /Юнайтед Сокър Лийг/), но загуби този статут през 2018-а, а правните битки в тази връзка доведоха до отменяне на целия сезон, информира Спортал.
Ето какво написа на английски език Христов в профила си в Инстаграм:
След 14 години в професионалния футбол, взех решение да се откажа". 366 професионални мача и 127 гола. Решението ми може би е изненада за мнозина, но за мен е чувство, което усещам повече със сърцето, отколкото с ума си.
Има няколко мига, които са ключови за мен, както е при всеки футболист. Първият е, когато станах голмайстор на втората дивизия в България с отбора, който ми даде първите стъпки и ми позволи да стана истински професионалист.
После идват миговете като голмайстор на елитното първенство в България с един специален клуб, който има специални фенове.
Спечелих и титлата с клуба, който обичах, докато растях, и за който си мечтаех да играя. Наскоро станах голмайстор за всички времена на най-стария съществуващ футболен клуб в САЩ. Всичко това е невероятно, но не беше лесно. О, не, ни най-малко.
И, да, падал съм, но всеки път съм се изправял. Както при повечето играчи, и на мен ще ми липсват най-много миговете в съблекалнята. Това е най-хубавият офис в света и там създадох приятелства за цял живот.
Сега очаквам с нетърпение да стартирам своята академия (ще бъде много скоро) тук в Тампа Бей, където искам и ще направя най-доброто, за да помогна на децата да постигнат своите футболни мечти и да им предоставя шанса да отидат и опитат късмета си отвъд океана.
Освен това ще дам началото на своята мечта да правя и продуцирам музика – нещо, което оставих настрана от дните ми на тийнейджър. Плюс още един куп неща, за които така и не оставаше време.
Има толкова много хора – от първия до последния ми ден в играта – на които искам да благодаря. Треньори, играчи, служители, фенове – на всички вас благодаря. Специално за моя първи треньор Огнян Атанасов, който работи с мен като дете преди 20 години: ти ме направи това, което съм като футболист."
"Ако има някакъв съвет, който да дам на младите играчи, то е да слушат треньорите си и по-опитните съотборници. Това, което ми помогна най-много, бе, че бях добър слушател и моето его не беше проблем, когато трябваше да изпълня заръките. Израснах редом до много по-добри и по-талантливи играчи, които така и не стигнаха до професионалното ниво, защото просто искаха да правят свето.
На моята най-голяма гордост – жена ми Теодора, децата ми Божидара и Кристиан, татко ми Георги, брат ми Христо и майка ми Иванка, които страдаха заедно с мен във всяка една минута: обичам ви всички! Благодаря на всички, които ми помогнаха в хода на това пътуване".