Plovdiv24.bg подкрепя инициативата на ОП "Младежки център" за
изготвяне на специални табели със снимка и обогатена визитка на всичките 45 олимпийски медалисти на Пловдив. Нашата медия ще публикува всеки уикенд по две интервюта с героите на града ни.
Интервютата са направени специално за проекта "Олимпийски медалисти на град Пловдив“ към ОП "Младежки център - Пловдив. Те умишлено са без визитка на съответния спортист, тъй като тези визитки ще са приятната изненада за пловдивчани, когато проектът на Гребния канал се реализира напълно. Днес ви представяме волейболната легенда Каспар Симеонов.
Спортът ли избра Вас или Вие избрахте спорта? Избра ме системата за подбор на играчи на времето. Имаше много училищни първенства и започнах от баскетбол, футбол, защото бях висок и можех да играя всичко. Но в 6-и клас тогавашният ми треньор - Славчо Славчев, ме насочи към волейбола. От момента, в който хванах волейболната топка, аз си казах, че ще стане волейболист. Любов от пръв поглед.
Освен физическата, каква друга подготовка е необходима за спечелване на олимпийски медал? Пътят до участие в олимпийските игри е много труден. Първо, започваш да работиш поне 5 години с едно 12-годишно дете, за да направиш от него един продукт, един спортист, състезател. Този състезател да има данните да участва и да се утвърди в националния отбор. След това и отборът да спечели квота за олимпийските игри. Много е дълъг пътят. Минаваш през физическа, морална, психическа подготовка, както и през много тренировки и много усърдие. За мен трудът е най-важното нещо в спорта. Следва желанието за самоусъвършенстване и чак тогава се достига до олимпийските игри, до майсторите на спорта. Изключително помага и сборът от хора, които работят с теб – треньори, медицински лица, психолози, физическа подготовка.
Волейболът е отборна игра. До колко трябва да превъзмогнеш себе си в името на общото благо на отбора? Не е игра за егоисти. Аз съм се чудил на моите колеги лекоатлети как сами правят кросове. При мен, ако ги няма колегите от отбора, не бих тръгнал. Колективната игра иска жертви. Играчите трябва да са група от единомислещи хора, които се уважават, респектират и си знаят мястото - тогава се прави отбор и тогава се постигат успехи. На лагера преди Олимпийски игри в Москва през 1980г. с хората от националния отбор се погледнахме и си казахме: Трябва да се справим. И се получи!
С какво Ви привлече треньорската работа? Няма по-хубаво нещо от това да бъдеш състезател. Обгрижван си, работят с теб. Докато треньорът е от другата страна - трябва да се занимава с 15-16 "луди глави“. Треньорската работа е много трудна и неблагодарна, но е и най-важната. Особено в детско-юношеската подготовка, когато се формират характери и навици. Спортът и треньорът те учат да си организиран, защото време има за всичко – за училище, за тренировка, за почивка, за свободно време. От 24 часа винаги има време за спорт.
Какво ще посъветвате бъдещите спортисти? Мотивацията днес е по-трудна, защото вече има много забавления. Но всичко зависи от педагозите, които работят с децата - да им предадат искрата, да им дадат добрия пример. Няма по-голяма мотивация от информацията за успелите спортисти и високите резултати в световен мащаб. Това трябва да е стимул на младите спортисти и те да искат да стигнат до такива високи върхове.