 © Plovdiv24.bg |  |
Президентът на баскетболния Академик Пловдив Васил Врачев празнува своята 50-годишнина точно преди седмица. По този повод той направи своята равносметка в личен и професионален план и сподели впечатленията си от постигнатото начело на пловдивския баскетболен клуб. Ето какво каза Врачев за официалната Фейсбук страница на клуба:
-Г-н Врачев, как се чувствате на 50 и как отпразнувахме юбилея си?
Като на 30. Важното е човек на колко се чувства. Зарадваха ме много хора на юбилея – хора, с които се познаваме от деца, хора не само от Пловдив. Събрахме се много компании, съученици, поне 15 човека набори. Беше много весело.
-50 години е време за равносметки. Каква е вашата?
Много съм доволен от всичко. Ако трябваше пак да се родя, бих избрал същия път и същите неща да ми се случат. Радвам се, че по-голямата част от живота ми е била свързана с баскетбола. Имал съм страхотни преживявания и като състезател и като председател. Волю неволю ще продължавам да се занимавам с баскетбол, защото първото внуче върви доста височко. Имам много приятели покрай баскетбола. С доста хора си помагаме, събираме се, веселим се, не скучая.
-Вече повече от 10 години сте президент на Академик, вероятно положителните емоции са повече от главоболията?
Напоследък май главоболията са повече, защото даваме всичко от себе си, но задачите, отговорностите и очакванията стават все повече и повече. Вдигнахме летвата, но финансово не сме на това ниво, че да искаме титли. В това отношение разликата между първите 4 отбора и останалите е доста голяма. Пловдив е втори по големина град и все се надявам, че и на нашата улица ще изгрее повече слънце. Нямаме си наша зала, а тя би ни икономисала едно голямо перо от наеми. Ако имаме зала и спестим тези пари, бихме могли да ги вложим за селекция.
-Кога назря проектът Академик в НБЛ?
В началото решихме да направим отбор в А група. В Пловдив имаше аматьорска лига от 6-7 отбора. Избрахме най-добрите момчета, които са наши юноши. Включиха се Асен Николов и Димитър и Мартин Хорозови и направихме най-доброто класиране – трето място в А група. Това беше през 2011 година. След 5 години в А група момчетата пораснаха и се видя, че имаме сили и възможности да опитаме в НБЛ. Спонсорът също застана зад нас, а той е от първата ни година в А група. Благодарение на него всъщност успяхме. Бяхме в жестока финансова криза и ако не бе той – баскетболът в Пловдив щеше да изчезне така, както се бе появил отново. През 2014 година станахме държавни шампиони в последното издание в Младежката лига. Това бе конкретния повод да решим за НБЛ – тогава ни светна лампата. В състава бяха играчи като Митко Димитров, Васко Бачев, Милен Дудев. Първата ни година в НБЛ бе трудна и не можахме да стигнем до плейофите. След това си видяхме пропуските, коригирахме някои неща и вече мога да кажа, че сме фактор в елита.
-За тези години освен отбор в НБЛ успяхте да създадете и солидна школа…
В началото имахме двайсетина деца в 4-те възрасти. Само при най-малките имахме пълен отбор. В другите възрасти бяха по 2-3 деца. Започнахме да събираме деца и през 2012-2013 година имахме по два отбора във всяка възраст. Това е начинът, по който трябва да се работи, за да има основа и успехи в мъжкия отбор. Кметът на Перущица Ради Минчев много ни помогна по една програма "Спорт за децата в свободното време“, по която за 5-6 години от спортното министерство ни отпуснаха средства и успявахме да събираме по 30-40 деца на година. И тук отново проблемът със залите. За децата ни от Тракия, например е много трудно да се придвижват до залата в Спортното училище, която стопанисваме. Това малко или много спъва процеса. В момента имаме около 200 деца в училищата – 11 групи в 9 учебни заведения. Особено през зимата обаче липсата на зали е голям проблем.
-Сигурно трудно се ръководи клуб като Академик – с мъжки отбор в НБЛ и школа с много деца.
Става все по-трудно, тъй като разходите за издръжката на една такава школа стават все по-големи. Участваме с три отбора в А групите при подрастващите – това са разходи за пътуване, съдийски, екипировка и т. н. Средства, които няма откъде да компенсираме, тъй като не сме дружество с търговска цел. Все по-трудно се намират спонсори, всеобщото мнение е, че след като мъжкият отбор върви – значи сме богат клуб, което е много далеч от истината. Разходите се увеличават, приходите са едни и същи.
-Кое считате за най-голямото ви постижение като ръководител на Академик?
Най-много ме зарадваха трите титли на 14-годишния ни отбор миналия сезон – в шампионата, за Купата на България и в Балканската купа. Треньорът Данчо Иванов сам си селектира този отбор, ходеше по училищата, събра децата още от 10-11 годишни и ги направи шампиони и в двете възрасти. Тази селекция му костваше няколко месеца, постоянно обикаляше с колелото по училищата. Миналия сезон този отбор завърши без загуба в българските надпревари за първенството и за купата. Изключително ме радват и двете втори места с много малко загуби в редовния сезон, които постигна мъжкия ни отбор миналия и по-миналия сезон. Това са много големи постижения за клуб, който се е появил преди 2-3 години в елита. С бюджет, който е поне наполовина по-малък в сравнение с този на най-силните. А разликата в парите се изразява най-вече в селекцията и в средствата за заплати. Другите разходи са равни за всички. Все едно сме станали два пъти шампиони. Всичко това срещу отбори, които са изградени от години, докато ние се учим в движение.
-Кои са хората, които стоят зад тези успехи?
Администраторът Христо Караджов е вещ организатор на всички мачове не само при мъжете, но и при подрастващите. Като бивш съдия нещата са му ясни и много помага на клуба. Спортният директор Тина Димитрова е позната в баскетболните среди и не се нуждае от представяне. Тя живее с баскетбола и също ни помага изключително много. С нейното активно участие клубът стана част от редица благотворителни инициативи и бе създаден специалния отбор на Академик за деца с интелектуални затруднения, който ни представя в България и в чужбина. За старши треньорът Асен Николов всичко е казано – това е човекът с огромен принос за възраждането на мъжкия баскетбол в Пловдив и завръщането му сред най-добрите. Проблемът е, че ни трябват още хора като тях, тъй като ангажиментите станаха много. Иначе отново използвам случая да благодаря за подкрепата на спонсора си, на Община Пловдив и на хора, които ни помагат в нужда. Без помощта на всички тях нямаше да постигнем тези успехи.
-Доволен ли сте от начина, по който се развива мъжкия отбор през настоящия сезон?
За мен това класиране в Топ 4 на Балканската лига е постижение, което е първо по рода си. Времето ще покаже какво ще направим на финалите. Не започнахме много добре, записахме загуби в Пловдив от отбори, които трудно ни побеждаваха преди това. Може би ни трябваха още 1-2 победи, за да сме пак в четворката. Смятам, че ще наберем скорост, за да се опитаме да повторим 4-тото място от миналата година, което бе без прецедент в клубната ни история. Eдин медал в Балканската лига би бил отлично постижение. Отборите там са доста добри. За първенството нямаме конкретни цели и никога не сме поставяли такива. На фона на бюджета, с който разполагаме, очакванията ни са за 4-7 място, което успяваме да постигнем в последните два сезона. Миналата година бяхме на крачка и от финали – за Купата и за шампионата. Малко не ни достигна. Останахме на 1 точка от финал за Купата на България, Балкан също ни би с 1 точка в полуфиналния плейоф за шампионата. В предния сезон пък Черно море ни победи в третия четвъртфинален плейоф с кош със сирената.
-Как искате да виждате Академик за в бъдеще?
Най-вече изграден като структура и като ръководство. Но трябва да сме финансово стабилни, за да можем да си го позволим – да има отделни хора, които да си отговарят за подрастващите и за мъжкия отбор. Всичко е свързано с финанси, които всяка година стават все по-необходими. А може да се помага не само с пари. Надявам се да се разберем и с ръководството на ПУ да ползваме зала Академик. Това би облекчило работата ни. Ако залата се ремонтира, в нея могат да играят и мъжете. Бихме могли също да направим стойностен отбор в А група. ПУ разполага с хубав тим, изграден предимно от наши състезатели, минали през Академик. Защо да не обединим усилията си и да направим отбор с техни и наши момчета? Защото едно участие в А група би осигурило мачове за момчетата в трудния им преход от юношите към мъжете. Целта ни е след години да намалим външните играчи и да разполагаме с повече местни таланти. Има доста неща, които могат да се желаят и всички те са в организационен план. Защото физическото време започва да не стига и допускаме грешки именно заради липсата на хора. Ако успеем да създадем по-голяма и стройна структура и организация, нивото ще ни се вдигне – и при подрастващите, и в мъжкия отбор. |
Зареждане ...
