Plovdiv24.bg подкрепя инициативата на ОП "Младежки център" за
изготвяне на специални табели със снимка и обогатена визитка на всичките 45 олимпийски медалисти на Пловдив. Нашата медия ще публикува всеки уикенд по две интервюта с героите на града ни.
Интервютата са направени специално за проекта "Олимпийски медалисти на град Пловдив“ към ОП "Младежки център - Пловдив. Те умишлено са без визитка на съответния спортист, тъй като тези визитки ще са приятната изненада за пловдивчани, когато проектът на Гребния канал се реализира напълно. Днес ви представяме първата олимпийска шампионка от Пловдив - Стоянка Груйчева (печели титлата по гребане на двойка без рулеви от Монреал 1976 заедно със Сийка Келбечева).
Кога започнахте да се занимавате професионално с гребане?Тренирам от есента на 1972 година, след Олимпиадата в Мюнхен. Моят старт в спорта е сравнително късно – когато бях 17-годишна, вече в гимназия. Но гребането позволява да започнеш тренировки в по-късен етап. Няколко години след това ме приеха в националния отбор и оттогава греба професионално.
В какво се състои подготовката за олимпийски игри?
Подготовката за всяко отделно състезание е индивидуална и сериозна. Европейските първенства са всяка година и почти не се прекъсва тренировъчният процес. Олимпийските игри са на 4 години и съответно усилията са по-големи. Подготовката за тях започва поне 1 година по-рано. Без значение ранга на състезанието, трябват много тренировки. За да се постигнат високи резултати, се тренира много – и като обем, и като качество.
Вие сте първата олимпийска медалистка в гребането заедно със Сийка Келбечева. Трудно ли е да се работи в екип?
Не, не е трудно, стига всеки от екипа да се съобразява с другия. Принципът е само един - всеки да се съобразява. Ние със Сийка се сработихме лесно. Все пак целта оправдава средствата, а когато целта на двама е една - се показва, че всичко може да се постигне.
Каква е "тежестта“ и отговорността на медала?
Първо, носи удовлетворение за добре свършена работа, защото целта е оправдана. Носи и много положителна емоцията и това позволява бързото възстановяване на организма и психиката. Негативното се усеща само след години, и то е физически - от върховите и максималните натоварвания от професионалния спорт.
Какво е посланието Ви към бъдещето поколение?
Всичко зависи само от тях – младите. Ако децата се занимават все повече с физическа дейност, медалите няма как да не дойдат. Вече всичко е стационарно и движението е малко, но ако се изградят правилните навици в спорта, резултатите няма да закъснеят. Посланието ми е: животът е движение и движението е живот.