Plovdiv24.bg подкрепя инициативата на ОП "Младежки център" за
изготвяне на специални табели със снимка и обогатена визитка на всичките 45 олимпийски медалисти на Пловдив. Нашата медия ще публикува всеки уикенд по две интервюта с героите на града ни.
Интервютата са направени специално за проекта "Олимпийски медалисти на град Пловдив“ към ОП "Младежки център - Пловдив. Те умишлено са без визитка на съответния спортист, тъй като тези визитки ще са приятната изненада за пловдивчани, когато проектът на Гребния канал се реализира напълно.
Днес ви голямата легенда на Локомотив Пловдив и на българския футбол
Георги Василев - Гочо.
- Кой беше моментът, в който разбрахте, че искате да тренирате футбол?- Моята майка беше учителка и искаше да стана инженер, доктор, със сериозна професия. Казвала ми е, че "празни глави“ вкъщи не иска. Обаче мен ме влечеше футболът и започнах да тренирам още в гимназията. Бях в отбора на "Пирин“, където станах и голмайстор на "Б“ югозападната група. После отидох в Локомотив Пловдив. Имахме и много добър треньор - Димитър Григоров, както и помощник треньор - Панайот Танев, които много се занимаваха с нас. Вкарах гол още в първия ми мач за Локомотив. Благодарение на труда ми се наложих в отбора. И когато дойде майка ми да ме гледа на един мач и видя да ме изкарват на ръце, ми каза, че се радва, че не съм я, послушал и съм продължил да тренирам футбол. Тя искаше да имам и висше образование, затова завърших във ВСИ и ВИФ "Георги Димитров".
- Доколко играта в екип спомага за изграждане на личността на човек? - Първо, спортът винаги учи на труд, на дисциплина, на отговорност, да си етичен и трудолюбив. А за отбора – трябва да се сработиш с колектива. Веднага в съзнанието ми изниква като пример отборът на "Аякс“ през 60-те години, които бяха като една машина, толкова добре сработени и затова постигаха високи успехи. Трябва стиковка и да се разбираш с всички – само така се получава голям футбол. Но са необходими и много труд, и много тичане.
- Колко е дълъг пътят до олимпийския медал?- Пътят е много дълъг. Трябва да си постоянен и винаги да си в кондиция със съотборниците си. Иначе с мързел не става. В спорта е така – ако не се трудиш, няма да сполучиш. Дава много, но трябва да си умен и трудолюбив. Иначе оставаш средна работа. Трябва да се стремиш и към висините. На Олимпийските игри в Мексико през 1968 г. разполагахме с много добри играчи, имахме добро ръководство и страхотни треньори и затова успяхме. Даже можехме да вземем и златен медал, но в злополучния финален мач с унгарците съдията изгони трима от нашия отбор. И все пак, когато взехме сребърния медал, беше голяма радост и всички изпитвахме удоволствие. Винаги, когато печелиш, е радост.
- Оказва ли влияние публиката, пред която играете? Какво е усещането на олимпиадата?- Някои футболисти публиката ги смущава. Но специално мен не ме притеснява, трябва да се свиква. Имах опит още от дербитата в Пловдив. Не ми действа психически, даже ме мотивира. А на олимпиада - стадионите са големи, акустиката е добра и се чуват много викове, много е емоцията.
- Кой е най-запомнящия се гол в кариерата ви?- Всеки гол е приятен и носи радост. Особено когато е на международно състезание. Аз, например, помня гола си срещу Ювентус, тъй като беше още в 47-ата секунда.
- Днес футболът е един от най-популярните спортове в България. Но се забелязва, че не се постигат високи резултати. Какво е необходимо на днешните футболисти, за да се мотивират и да искат да спечелят олимпийски медал?- Сега, като гледам, че по стадиона няма толкова публика, ми става жално. А при нас не беше така. Днешните футболисти трябва да показват по-голямо майсторство, а затова трябват усилия и така ще има по-голям интерес и публика. Искам да кажа на младите хора винаги да се стремят да се самоусъвършенстват, не да са посредствени. Публиката иска да гледа майстори, да има динамика, интересни положения. Футболът е като театър – когато има добри артисти, има и повече публика. Който си играе добре ролята го аплодират, а който не - го освиркват.