Plovdiv24.bg подкрепя инициативата на ОП "Младежки център" за
изготвяне на специални табели със снимка и обогатена визитка на всичките 45 олимпийски медалисти на Пловдив. Нашата медия ще публикува всеки уикенд по две интервюта с героите на града ни.
Интервютата са направени специално за проекта "Олимпийски медалисти на град Пловдив“ към ОП "Младежки център - Пловдив. Те умишлено са без визитка на съответния спортист, тъй като тези визитки ще са приятната изненада за пловдивчани, когато проектът на Гребния канал се реализира напълно. Днес ви представяме олимпийският медалист по вдигане на тежести Румен Александров.
Защо избрахте да тренирате вдигане на тежести? През 1971г. кандидатствах в спортното училище и се надявах да вляза в направление лека атлетика. Но нямах достатъчната височина – бях 1.38 м, а тогава изискванията бяха поне 1.50 м. На изпитите, които бях взел успешно, обаче, ме видя треньорът по вдигане на тежести Ганчо Карушков. Той ми каза да кандидатствам с щанги. Така и направих.
По-трудно ли е да извоювате олимпийски медал, отколкото медал от друго състезание? Не е по-трудно, но е по-значимо, тъй като олимпиадата е на четири години и се води най-голямото състезание в спортната кариера. Докато световните първенства при нас са всяка година, както и европейските.
Какви са предимствата и недостатъците на това да си състезател и на това да си треньор? Предимството да си състезател е, че отговаряш само за себе си. За да си треньор трябва да си и психолог, и родител – за да можеш да отговаряш за повече хора.
Доколко подготовката е физическа и доколко е психическа? И двете са много важни неща. Хората са различни – зависи от индивида. По принцип с психика можеш да направиш много. Имаме много примери за хора, които не са талантливи, но психически си поставят едно нещо за задача и това стига. Физическата подготовка също е много важна, защото ако имаш ограничения в движението, контузии и т.н., няма как да стане. Така че двете вървят рамо до рамо.
Как бихте вдъхновили бъдещите спортисти и какви са качествата необходими за сигурен успех? Качествата са много. А как да ги вдъхновя? Трябва цел. В живота успехът зависи от семейството, от близките хора, които могат да те насочат още в ранна възраст. Както при нас – ние влязохме в спортното училище 11-годишни. Така че до това време трябва да има някаква насоченост. В никакъв случай не трябва да е на всяка цена. Имам предвид, че ако родителите са били спортисти, не значи, че и децата трябва да бъдат. Но спортът е хубав ангажимент.