© Plovdiv24.bg

- Фелисиен, победихте изненадващо Локомотив (Сф) като гости. Вярвахте ли, че ще успеете срещу най-проспериращия отбор в "А" група?

- Аз още преди мача бях сигурен, че няма да загубим. Радвам се, че победихме. Показахме много добра игра и нито за момент не се затворихме в отбрана. Всички в отбора вярваха, че ще спечелим. Но не се изненадвайте - Локомотив (Пд) върви много добре тази пролет. Когато дойдох през зимата и погледнах таблицата с класирането, бяхме доста назад. Сега печелим, заслугата е на всички.

- Как се озовахте в Локомотив (Пд)?

- В началото на годината един мой познат футболен агент от Гърция ми каза, че има вариант да дойда в България. Присъединих се към лагера на тима в Сандански, а след това треньорът Садъков ме одобри и подписах договор. Радвам се, че нещата се развиха така добре - вкарах гол срещу Черноморец в Бургас, играя редовно и се чувствам добре. Отборът е чудесен, а публиката - великолепна. Какво повече може да желае човек...

- Какво мислите за треньора Садъков и как контактувате с него?

- На Аян Садъков му личи, че е играл футбол на високо ниво и е бил национален състезател. Отличен специалист, мисля, че под негово ръководство хубавите дни за Локомотив (Пд) предстоят. Контактуваме с преводач, в случая това е капитанът на нашия отбор Димитър Илиев. Той владее английски и така се разбираме.

- Играете в единствения клуб в България, чийто президент е жена. Срещали ли сте се до момента с Галя Топалова?

- Не, колкото и странно да звучи. Знам, че нейният бизнес е в София и вероятно по тази причина не е непрекъснато до отбора. Надявам се един ден да разговарям и с нея.

- Разкажете как започнахте кариерата си?

- Роден съм в Абоми, там играех футбол още от съвсем малък. Бяхме голямо семейство, имах трима братя и три сестри. Баща ми беше собственик на стъкларска фабрика, майка ми работеше като секретарка. Като юноша имах щастието да бъда приет в една от футболните школи в Камерун. Навремето такива школи нямаше в Бенин, сега вече има. Клубовете от Западна Европа следят внимателно всички подрастващи футболисти, които играят в тези школи. Например аз бях заедно с камерунеца Джемба-Джемба, който след това отиде в Манчестър Юнайтед. Така се озовах във Франция, а оттам - в Шотландия.

- Кой вятър ви довя на Балканите?

- Всичко стана след турнира за Купата на африканските нации през 2004 г., където бях част от националния отбор на Бенин. Получих предложение от албанския клуб Влазня. Парите бяха добри, а и клубът афишираше амбиции да участва в европейските турнири. Първо отидох в Албания а след това и в Гърция и Кипър.

- В Албания сте играли в първа дивизия. Как бихте съпоставили клубния футбол в тази страна с този в България?

- Тук нивото е по-високо. В Албания имаше 2-3 силни отбора. Тук с изключение на няколкото последни в класирането състава другите са на доста по-високо ниво. Според мен затова и първенството ви е интересно. Когато отборите от средата на класирането могат да побеждават лидерите, това е гаранция за интригуващ шампионат.

- Селекционерът на националния отбор на Бенин Мишел Десию беше на мача със Славия, за да ви наблюдава. Доволен ли беше от изявите ви?

- Надявам се да е останал доволен. Вижте, аз имам близо 50 мача с екипа на Бенин и националният тим не ми е нещо непознато. Мосю Десию взе координатите на Локомотив (Пд) и аз силно се надявам, че в края на май ще бъда поканен за мача със Судан.

- Бенин не е сред големите африкански футболни нации. Вашите съседи от Того например участваха на световното през 2006 г. в Германия, докато Бенин най-често е представен на такива финали от един футболен съдия?

- Вижте, ние сме малка страна, но сега развиваме футбола усилено. За нас принципната задача е да се класираме поне за Купата на африканските нации. За световното първенство сме в доста тежка група с Гана и Мали, които имат добри отбори. Играл съм преди срещу Гана, но тогава тяхната звезда Михаел Есиен не беше в състава. Срещу Мали също съм излизал, в техния тим бяха Кануте и Диара. Сега се надявам, че ще бием Судан на наш терен в Котону. Отсега мисля за този мач. При нас мачовете на националния отбор са нещо изключително, публиката обикновено е между 40 000 и 50 000 зрители. Вярно е, че не разполагаме със звезди от най-високата класа, както е например в Гана, Нигерия или Камерун. Но пък даваме всичко от себе си.

- Кой е най-сериозният проблем на футбола в Африка?

- Вероятно очаквате да кажа, че това са парите. Всъщност проблемът е в организацията. Това ще ви го каже и всеки треньор от Европа, работил в Африка. Не всичко опира до пари. Например Нигерия има петрол, има и футбол.
България няма петрол, но също има добър футбол
Така че нещата не са еднозначни.

- Доста африкански футболисти, играещи в Европа, станаха жертва на расистки обиди. Какво мислите за този проблем?

- Честно казано, когато играеш в отбор със смесени националности, винаги има риск от расизъм. ФИФА и УЕФА се борят сериозно с този проблем и виждам, че има резултати. Това, което ме изненада приятно в Локомотив (Пд), е, че няма различно отношение към чужденците.

- Пресата в Бенин ви беше определила като "глоуб-тротър" - футболист, играл в много страни. Как успявате да се адаптирате?

- Наистина е трудно да сменяш страната често, но това е моята професия. Сега прибрах в Пловдив съпругата ми Диан и детето ни. Посвещавам им свободното си време. В Пловдив ми харесва, човек може да се разходи, да види нови неща, да отиде в МОЛ-а... Надявам се тук да имам много приятели.

Източник: в. "7 дни спорт"