Чех захапал за носа Гочо Василев Левскари затварят в асансьор крилото на Локомотив (Пд), той ги наказва с два гола Той е Луи дьо Финес на българския футбол. Защото шегите му на терена и извън него са безбройни. За головете и финтовете му се разказват легенди. Усмивката му е безкрайна като футболна емоция. Казва се Георги Василев - Гочо и е бивш футболист на Локомотив (Пд). Роден е през 1945 година в Демирхисар (Гърция), където майка му и баща му са били учители. Записва 386 мача и 115 гола в "А" група. Изиграва 17 мача в национала, има сребро от олимпиадата в Мексико през 1968 година. Заради феноменалните му пробиви по крилото феновете го наричат Джингиби. В момента е треньор на юношите от Лаута (набор 88). Тимът му игра финал на републиканското първенство. Георги Василев понякога е бил в сянката на великия Христо Бонев. На Лаута обаче никой не отрича, че Гочето е една от легендите на черно-белите. Мястото му в историята на клуба е запазено. Предлагаме ви неговия разказ за весели случки от живота му. ЗА ЧЕЛНИТЕ СТОЙКИ И ГЛОБИТЕ Два пъти в кариерата си на футболист съм оставал без пукната стотинка за по един месец. Заради майтапи на терена естествено. Първият път бе в далечната 1969 година. Последният кръг в шампионата бе изключително завързан. Ако Локо биеше Левски (Сф), вземахме бронзовите медали. В състава на сините блестяха Гунди, Жечев, Бисер Михайлов, Сашо Костов, Вуцов. Спечелихме. Забих победния гол на края. Хукнах към центъра и от густо направих челна стойка. А телевизията предаваше мача. Още на следващия ден ме глобиха с цяла месечна заплата - 120 лева. Никъде не ме викаха. Само ми казаха: глобен си. Но не съжалявам. А Иван Вуцов още помни този епизод и все ми го повтаря, когато се видим. Няколко години по-късно повторих упражнението. Стана по време на мач с кръвния съперник Ботев. Бихме с 2:0 на стадион "9 септември". За удоволствие на хората по трибуните пак опънах челна стойка в центъра на игрището. И пак от федерацията ме глобиха със 120 лева. Явно такава беше тарифата. Друг хубав спомен имам пак от мач с Левски. Гостуваме на Герена и сме отседнали в хотел "Витоша". Тръгваме за стадиона. Аз заседнах в асансьора. Персоналът, който беше само от левскари, го направи нарочно. Тимът замина без мен. Стоях дълго време в асансьора и най-накрая ме освободиха. Преобличах се в движение, но стигнах навреме до игрището. Бях толкова ядосан, че набутах на Левски два гола и двубоят завърши 2:2. Ако ме бяха подържали още малко затворен, щях да вкарам три и да бием. ОТХАПАНИЯТ НОС Друг куриозен случай имах на турнир в Чехия. Беше някъде в средата на 70-те. Не мога да си спомня къде беше турнирът. Имахме мач срещу местния Пардубице. Някакъв двуметров гигант ме пазеше персонално. Ръстът му не ми направи никакво впечатление. Скрих му топката, минавах го както си поискам. При поредния финт съперникът падна по гръб. Подадох му ръка, за да го вдигна. В следващата атака пак му скрих топката и чехът пак се просна на земята. Човекът избесня. Изправи се, наведе се доста и ме захапа от безсилие по носа. Целият станах в кръв. Но ме зашиха и доиграх мача. Докато ме изнасяха обаче наплюх грубиянина. Едва не го удавих, нищо че беше огромен. Белегът от захапаното още личи на носа ми. МАЙСТОРА И ГОЛМАЙСТОРА Роден съм в Демирхисар, където родителите ми са били учители. По-късно се местим в Гоце Делчев. Там започнах да тренирам футбол. Училището винаги ми е вървяло. А майка ми искаше да ме види доктор или инженер. Аз обаче все гонех топката. Веднъж избягах с приятели, за да гледам мач на Пирин (Гоце Делчев). Само че забравих да кажа на майка ми. Като се върнах, ядох такъв дървен господ, че още го помня. Майка ми даже ме изгони от вкъщи. Е, после се смили и ме прибра. На 16 години вече играех в Пирин и бях голмайстор на тима. Оттам Димитър Григоров ме взе в Пловдив. Беше ме гледал на стадион "Народна армия", където течеше армейски шампионат и моят отбор стана шампион. Дойдоха и ме взеха с кола от Гоце Делчев. Майка ми ми даде пари само за отиване и връщане. Смяташе, че за ден-два ще се прибера. Но аз останах в Пловдив. Още живея тук, където мина по-голямата част от живота ми. Но обичам родния си Пирински край. Винаги отговарям на майтап, но и с гордост, когато ме попитат кои са най-великите хора от родната ми Югозападна България. Казвам, че са двама - Владимир Димитров - Майстора и Георги Василев - Голмайстора. КАК НАПРАВИХ ЗУМА ФУТБОЛИСТ Играехме срещу Спартак (Сф) на "Раковски". Покойният ни треньор Димитър Григоров реши да сменя Христо Андонов - Пелето. Пусна едно русичко, слабичко момче да загрява. Младежът се скъса от старание. Дойде време да го сменят, ама Пелето се разигра. Момчето пак започна да опъва едни отсечки край тъча. Бях дясно крило и му викам: "По-лекичко, бе, момче, не се напъвай много." Треньорът пак тръгна да сменя Пелето, той пак се разигра. Малкият направи половин час загрявка. Не издържах и отидох до Григоров: "Моля те, пусни момчето. Виж какъв мерак има само. Сигурно ще излезе нещо от него." Треньорът ме послуша и пусна младока в игра. Повече не го извади от състава. Това беше Христо Бонев. Сега се нервира, когато му припомням тази история, но тя е истинска. Със Зума се обичаме много и за разлика от легендите на Ботев приятелството ни стана още по-здраво през годините. Такъв велик играч като Бонев няма да се роди в близките 100 години. Но все го кодошех: "Искаш да вкараш гол? Сложи си главата на голлинията. Аз ще я ударя с топката и със спонт тя ще влезе. Голът е готов." Иначе все вързвахме басове преди мачове. Спомням си Зума загряваше един час преди дерби с Ботев. Ние с Христакиев играехме карти. Бонев ни извика и ние да загряваме. "Айде бе, Джорджо, играем с евреите. Идвайте", каза той. "Какво толкова, с какъв отбор играем? Остави ни", отговорих. Той пак настоя: "Ако вкараш гол, броя ти 50 лева." Остави банкнотите на водача на отбора Бечиров. Бихме, аз вкарах два, взех си парите и му казах: "От мен да мине, няма да ти вземам двойно." ФОРМУЛАТА НА ЗАХАРОЗАТА Всъщност сбъднах мечтата на майка си да ме види висшист. Имам две дипломи - от Висшия селскостопански институт и от ВИФ. Държах си изпитите на общо основание, а преподавателите ми бяха все ерудирани хора. Един единствен път имах проблеми. Трябваше да пътуваме на турне в Гърция. Беше по времето на военния режим на Пападопулос, това щеше да е първото ми излизане в чужбина. Обаче имам изпит по химия във ВСИ. Нашият администратор Вътев отишъл и говорил с преподавателката. Отидохме и цял ден правихме пълно оборудване и почистване на кабинета й. "Не се бой, вързахме тройката", каза ми Вътев. Седнах при професорката. Говорех по въпросите отлично. Стигнахме до допълнителните. "Полезен ли е никотинът за спортистите, колега? Напишете ми формулата на никотина", ми каза химичката. Написах формулата, а тя една дълга. Справих се. "А захарта полезна ли е за спортистите? Напишете ми формулата на захарозата", продължи преподавателката. Написах, но май я сгреших. "Двойка, колега", каза жената и ми написа огромна оценка в студентската книжка. С администратора изпаднахме в ужас. Тръгнах с учебника по химия за Гърция. Четох като луд. Като се върнахме, тръгнах на поправка. "О, колега. Вие знаете. Пиша ви четворка, без да ви изпитвам. Но запомнете, мразя ходатайствата", отсече професорката. Така взех най-тежкия си изпит. НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

vsi4ki papagali da go duhat

както съм казвал - яжте му главата

xaxax mnoo sa zle tva buferite maina!Izlagat samo grada! Mrusni ciganiori mar6 v Kjustendil!

Единица за дебелина и простотия - един Емо Наков. Гигадебел и мегапрост еУемент.