Италианската мафия ни класира до полуфинал с 'адзурите' в САЩ '94 27.07.2005 Николай Митов Футбол България Не е тайна, че много фактори влияят при получаване на повиквателна за националния отбор. Аз бях един от футболистите, който нямаше допълнителна подкрепа. В този момент преди финалите в САЩ '94 повикаха 6-7 състезатели на Левски. Аз съм единственият, който тогава играеше в ЦСКА и попадна в представителния тим. Останалите играчи бяха легионери. Единствено Пепи Михтарски в този момент се завърна от Порто в Благоевград. Борбата да се докажем и да влезем в разширения национален отбор беше жестока. Особено за футболистите, които трябваше да попълнят групата след 15-и номер. Тогава с Михтарски изкачихме много високо стъпало. Защото влязохме в групата от 22-ма състезатели. Ние бяхме в пълна готовност да играем. Политика и интриги не ни позволиха да играем с Михтарски. Те дадоха възможност в САЩ да играят хора, които не бяха с нищо по-добри от нас. Аз не можах да вляза на терена, а Михтарски игра 2 минути. Въпреки всичко доказахме, че сме футболисти от много високо ниво. Затова трябва да се радва и Благоевград като наш дом. Едва след като минаха 9 години, започнаха да ни засвидетелстват уважение. В Щатите стартирахме със загуба от Нигерия 3:0. Африканците бяха много силен отбор. Невероятно класен тим. Преди двубоя бяхме в неведение. След срещата в нашия лагер започна да цари страх. Не трябваше да се изложим срещу Гърция и да се приберем като абсолютни аутсайдери. Това ни сплоти допълнително, защото още почти никой не се бе доказал като футболист. Всички имахме обща идея да покажем на какво сме способни след мача с Нигерия. Всички играчи бяха с дух на победители и не можехме да си позволим да се превърнем в аутсайдери. В крайна сметка успяхме да се преборим. Срещу Гърция постигнахме първа победа за България в световни финали 4:0. Надиграхме в групата и Аржентина 2:0. След тази победа направо бяхме на крилете на еуфорията. Превърнахме се в един освободен тим. Вече нямахме никакви притеснения. Има един куриозен момент около цялото световно. След мача с Нигерия Бончо Генчев беше седнал настрани с един химикал в ръка, нещо смяташе и драскаше на един лист. Изведнъж каза: "Ние ще играем на полуфинал с Италия". Всички започнахме да му се смеем. Даже му казахме, че е ненормален. Но той допълни: "Италианската мафия ще ни изведе до полуфиналите, за да стигнат "адзурите" до финал". Това го каза Бончо Генчев след разгромната загуба от Нигерия.Не знам в паранормално състояние на духа ли беше, но той в крайна сметка позна. Този факт досега никога не е бил споменаван. Срещу Мексико направо си извоювахме победата. Ние разполагахме с подкрепата на 200 човека публика. Мексиканците имаха на стадиона 50 000 фенове. Това бе нормално, защото на практика играхме на тяхна земя. Този мач с драматичните дузпи ще се помни още много дълго време. На четвъртфиналите се изправихме срещу Германия. Така ни вървеше в предишните срещи, че дори когато получихме гол, бях вътрешно убеден, че няма никакъв начин да загубим. Това бе моето чувство по време на срещата. То не ме подлъга. След като спечелихме 2:1 срещу Германия, всеки имаше нужда от психическо и физическо разтоварване. Бяхме много млади. В някои моменти сме постъпвали детски, но сега, като се връщам назад и анализирам нещата, това е било голям плюс за всички футболисти от националния отбор. Голяма болка ми бе мачът с Швеция. Преди него имаше скандали, но и настроение. Много се изписа след това, но истината е някъде по средата. Накрая Димитър Пенев може би се оказа прав. Пусна в игра тези, които бяха достигнали до този малък финал. Отборът можеше да бъде съставен и по друг начин. Но Стратега реши така. С Димитър Пенев имаше много куриозни моменти. Дори Пепи Александров си ги записваше на тефтерче. На последното събиране във Велико Търново беше донесъл една извадка. Много се смяхме. Нещата в живота се променят. Хубаво е, че успяваме от време на време да се събираме. Бенефисите са много приятно нещо. Те ни помагат да се забавляваме. Дано така да бъде и занапред. И сега виждаме положителните реакции в лицата на хората. Играем пред пълни стадиони. Футболните запалянковци ни се радват. Получава се един истински празник за града. В Благоевград никой не ни оцени с Михтарски така, както подобава. За съжаление моите съграждани нямаха щастието да станат свидетели на наш бенефис. Всяка страна се развива, инвестира. Само ние я караме още по инерция. Може да имаме отделни качествени единици, но в момента ни липсва здрава основа. Затова възможността за избор на Христо Стоичков е доста скромна. Вариантите са сведени до минимум. Липсва конкуренция. Аз например съм последният, който попадна в разширения отбор за САЩ '94, след като бях голмайстор на ЦСКА и шампионата с 25 попадения от 25 мача. И трябваше да имам шанс, за да пътувам с представителния тим на световните финали в Северна Америка. В момента се чудят как да ги вкарат в националния отбор. Даден футболист получава повиквателна, след като е вкарал само 2 гола. Най-добрите от родното първенство имат шанс да излязат в чужбина и никога не трябва да го пропускат. В противен случай ще тръгнат по течението. Общата маса ще ги повлече. Няма да могат да се изявяват пълноценно и ще се превърнат в удавници. Добре е, че имаме легионери. Говорил съм със Стоичков на всяка цена да изпробва Иван Цветков, който в момента играе в холандската елитна дивизия. Срамота е да не го повикат поне за някоя контрола. Не може футболист като Цветков да е играл само един мач в националния отбор, и то в контролна среща с Мароко в младежкия тим. Момчето е на 25 години и се изявява успешно в Холандия. Бележи доста голове. Не може да не му се даде още един шанс. За провалите в световните квалификации Христо Стоичков няма никаква вина. Ние само можем да бъдем благодарни, че изобщо е в България. Родният футбол има нужда от такива легенди. Много ценен е Краси Балъков, Данчо Лечков. Имаме нужда от всички герои от САЩ `94, за да може да се мисли позитивно. Не само да гледаме лошите страни. Трябва да се наблегне на положителното във футбола. Всички живеят с надеждата, че ще се повтори невероятното американско лято. Колкото времето минава, толкова повече оценяваме постигнатото в Щатите. Тези успехи ме накараха да започна работа като треньор и да създам футболна школа. Надявам се, че хората отстрани ще разберат и няма да бъде дадена власт на завистта. Чужденците, които идват в България, се радват. Казват браво. Аз не виждам такова отношение от българина, когато се сътвори нещо хубаво. Въпреки всичко ще продължа да работя за благото на родния футбол.