Играта наподобява на германски тим. Тичане до дупка, непримиримост до последния съдийски сигнал и естествено множество обрати в резултата на даден мач. За футболните специалисти е ясно, че когато един отбор изостава в резултата или просто играта му не върви, колкото повече мачът отива към своя край, толкова отчаянието става по-голямо. Нещо коренно различно обаче се получава при "смърфовете", които, независимо че не показваха чак толкова огромно превъзходство над съперника, все пак стигаха до щастливия гол накрая. Често дори треньорите в "А" група използват клишето, че мачът завършва тогава, когато съдията надуе свирката, но явно това са разбрали най-добре именно играчите на Локомотив.
Другото смислено обяснение за тяхната доминация в последните минути е физическото състояние на черно-белите. През есента отборът се подготвяше кондиционно от бившия лекоатлет Иван Петров, който никога досега не бе работил във футболен клуб, и логично нещата не се получиха чак толкова добре. През зимата обаче ръководството направи на пръв поглед един странен ход. Назначи само за два месеца професионалният учител по ски Никола Дафински, който обаче има прекалено богат опит като кондиционен треньор, и то на много отбори в "А" група. Под ръководството на бате Кольо на Лаута заредиха белите дробове и промяната през пролетта се вижда от всички.
Не на последно място причина за преобразяването на Локомотив изиграха и феновете. Макар и да не пълнят стадиона почти всеки мач, както на срещите преди 3-4 сезона, привържениците на Локомотив са известни със своята обич към отбора и с това, че не спират да подкрепят любимците си, дори и при негативен резултат. Не случайно почти след всеки шампионатен мач и футболисти, а и самият треньор Аян Садъков не пропускат възможността да благодарят на своите фенове.
Източник: в. "7 дни спорт"
|