Магистратите трябва да решат правомерно или не е вдигането на уставния капитал на клуба от 1 млн. на 1,7 млн. лв., извършено на 18 декември 2008 г. Дотогава Христолов притежаваше само 45-процентов дял, а след увеличението записа още 23% Това стана при съмнителна за останалите акционери операция с впрягане на Ботев в заеми.
На 18 декември 2008 г. Христолов и роднините му, които държаха тогава около 85% от клуба, гласуваха да бъдат емитирани още 70 000 акции. Реши се книжата да бъдат записани на Христолов срещу опрощаване на дълг от 840 000 лв. Тези пари бизнесменът дал на Ботев с четири договора в периода 2002 - 2005 г.
Оказа се, че Христолов всъщност е давал заеми... сам на себе си. Под договорите от едната страна като заемодател е вписано лицето Димитър Георгиев Христолов като частно лице. От другата страна като получател пак е той, но като управляващ футболния клуб.
Документите за цялото прехвърляне на пари от единия в другия джоб очевидно е оформено години по-късно. В договорите, които са с дати от периода 2002 - 2005 г., са вписани данните на личната карта на Христолов, издадена чак през 2007 г. Това е един от пунктовете, по който шефът на Ботев е атакуван в съда от останалите дребни акционери, притежаващи общо 9% от клуба.
Парите са превеждани на четири транша, винаги в края на годината. Първият е от 25 декември 2002 г., навръх Коледа. Тогава по документи Христолов дава заем на собствения си клуб Ботев от 220 000 лв. На 29 декември следващата година има нов превод от 315 000 лв. На 28 декември 2004 г. е следващата вноска от 420 000 лв., а на 27 декември 2005 г. Христолов отпуска четвъртия заем от 360 000 лв. Така с четирите договора Христолов кредитира безлихвено Ботев с 1,315 млн. лв. Според вещите лица Румяна Кирова, Таня Бачовска и Йорданка Ангелова, общите задължения на Ботев към Христолов са в размер на 1,746 млн. лв. Парите са превеждани в сметка №499. Пред вещите лица Христолов показва 317 приходно-касови ордера на обща стойност над 850 000 лв. След това срещу опрощаването на 840 000 лв. дълг той извършва формална непарична вноска и се сдобива с още 70 000 нови акции, всяка от тях с номинал от 10 лв. и емисионна стойност от 12 лв. Същевременно Ботев остава да дължи на Христолов още над 850 000 лв.
Дребните акционери в Ботев, водени от Константин Дервенков, Валентин Кънчев и Румен Баланджиев, изпищяха срещу вдигането на капитала в полза на Христолов. Собственикът беше обвинен и в манипулация на сметка №499, по която и другите са превеждали пари за клуба. Баланджиев заяви, че я няма и книгата на акционерите, за да се види кой какъв дял притежава.
До събранието на 18 декември 2008 г. Христолов държеше 44,9%. Синът му Георги Христолов притежаваше дял от 10%, а брат му Калофер Христолов имаше 15%. Други 15% се водеха на племенницата на Христолов Елена Тасева. Така фамилията държеше общо 84,9%, срещу 15,1% за останалите акционери. След увеличението Христолов доби 67%, а заедно със семейството си притежаваше общо 91%, срещу 9% на малките акционери. На същото събрание беше гласувана блокираща квота от 10%, като по този начин останалите собственици останаха безгласна буква.
Източник: в. "7 дни спорт"
| | |||||||||||||||||