Полузащитникът
Георги Илиев спря с футбола на 38 години. Той записа абсолютен рекорд по участия в "А" група - 461 мача, с което изпревари легендата на "Ботев" (Пд) Марин Бакалов (455 срещи). Жоро излезе за последен път на терена в мача на своя "Локомотив" (Пд) срещу "Левски" (0:0) този месец. Роденият във Варна играч е изиграл 318 срещи за "Черно море", 87 за "Локомотив" и 56 с екипа на ЦСКА. За националния тим на България има 24 двубоя, в които се е разписвал два пъти. Близо 2 години рита в далечен Китай.
Георги Илиев даде обзорно и много откровено интервю специално за читателите на
"България Днес".
- Жоро, отдавна ли се подготвяше за последния си мач в кариерата? Завършихте 0:0 с "Левски".- Постепенно идват нещата. Не може отведнъж да си кажеш - днес или утре спирам. Годините си минават, усещаш, че идва краят. Събитията при мен се случват в точния момент.
- Защо реши да сложиш край още през зимата, а не доигра целия сезон?- Аз бях решил да се откажа още през изминалото лято. Тогава зависех от мнението на треньорите и ръководителите в бившия ми клуб "Черно море". Така се завъртяха нещата, че нямаше как да спра тогава и си казах, че ще играя още 6 месеца. Сега вече нямаше вариант да размисля.
- Не се ли опитваха да те разубедят?- Имаше такива молби от всеки - колеги, треньори, ръководители, фенове... Не мога да отрека, че това ме стопли и ме накара да се чувствам добре. Но мисля, че това е по-добрият начин да се разделим, отколкото обратният. Да стоя, да не съм толкова активен и полезен за отбора и да не се чувствам комфортно.
- Но все пак "Локомотив" (Пд) има шанса да стане шампион този сезон, нали така?- Пожелавам им го на момчетата, надявам се да триумфират. За мен по-важни бяха емоциите, които изпитах тук, на "Лаута", в последните 6 месеца. Самата обстановка е невероятна. Със сигурност шампионска титла би била доста важна за привържениците на отбора и за момчетата.
- Има ли сили "Локо" да се бори с лидера "Лудогорец" и втория "Левски"?- Нека да бъдем честни. Организацията на единия отбор е много над другите. Комфортът, който има там, другите тимове го нямат. В България е много трудно да се бориш срещу някои неща. Дано моите съотборници имат възможността да надборят тази организация и това статукво, което е в момента в държавата.
- Но имаме и примера на английския "Лестър", който през 2016 пребори всички големи за титлата.- Англия и България са две съвсем различни страни. Хубаво е да има такива примери, но у нас някои неща така са се вплели, че е невъзможно да се разплетат на този етап. На всякакво ниво. Аз лично го изпитах на гърба си през лятото, така че не виждам смисъл да го коментирам повече.
- Помниш ли дебюта си в "А" група с тима на "Черно море"?- Много добре го помня. Беше през 2000 година. Преди първия ми официален мач в елита играхме една контрола със "Светкавица" в Търговище. Тогава Божил Колев ми гласува доверие, а няколко месеца по-рано бях в състава на съперника. Явно съм се харесал на треньора и седмица по-късно ме взе в групата за мача с "Ботев" (Пд), което ме изненада. Имаше доста напрежение у мен преди дебюта в "А" група. Учудващо за мен, по време на мача вече бях спокоен и се представих добре.
- Какво научи от Божил Колев?- За мен той означава много. Той беше човекът, който ми подаде ръка и ме вдигна в мъжкия отбор на "Черно море". От него започна всичко. Другият човек, на който ще съм винаги благодарен за това, което е направил за мен, е Тодор Великов. Опората, която съм усещал, е много голяма. Имахме доста талантлив набор юноши, но малко от тях получиха възможност за изява, както аз.
- Как ще оцениш това, което постигна? Доволен ли си от кариерата си?- Доволен съм, и то не толкова от наградите, които съм получил. Най-голямото удовлетворение идва, когато видиш уважението от хората, които обичат истински футбола. Усетил съм го във всеки отбор, в който съм бил, и това е нещото, което ме прави най-горд.
- Има ли нещо, за което съжаляваш?- Със сигурност има и неща, които можеха да се развият по по-различен начин. Но това е футболът.
- Игра година и половина в далечен Китай. Как беше там?- Имаше период от 6 месеца, без да се виждам със семейството си. Когато и децата са големи и учат, тази смяна на обстановката е трудна. Периодът беше тежък за едно семейство. За там по-важни са не толкова футболните качества, колкото адаптивността. Там попадаш в една коренно различна обстановка от тази, на която си свикнал - култура, език, храна. Всичко е непознато. Ако не се адаптираш бързо, машинката те изплюва и искаш да се махнеш. Смея да твърдя, че аз бързо се приспособявам. Влязох в колектива. Имах и късмета да съм обиколен от други българи - старши треньор беше Ясен Петров, а помощници Миро Косев и Шейтанов. Божидар Костадинов и Бадема дойдоха на по-късен етап също.
- Научи ли нещо на китайски език?- Със сигурност. Наложи ми се, защото когато отидох, бях единственият чужденец в състава. Комуникацията изискваше освен английски и китайски език. Неизбежно е, но научаването на език винаги помага.
- Имало ли е оферти към теб от европейски клубове?- Чувал съм само слухове за Германия, за Румъния. Конкретно до мен нищо не е достигало. Естествено, че съм имал желанието да играя в Европа. При мен нещата се развиваха по инерция. В "Черно море" президентът беше застрелян, след това отидох в "Локо" (Пд), там по същия начин се случиха нещата. Лека им пръст на хората, които се грижеха за тези клубове - Илия Павлов и Жоро Илиев. Не знам в онези години какви оферти е имало за мен и кой как е преценил нещата. Тогава обаче имаше повече чест, достойнство и морал.
- Завоюва шампионска титла с "Локомотив" (Пд) през 2004 година. Колко ценна беше тя?- Знам какви футболисти и личности са минали през "Локомотив" (Пд) и не са успели да станат шампиони. Просто тогава имахме гърба в лицето на нашия президент
Георги Илиев. Колективът също беше нещо страхотно. Имаше добра сплав между стари и млади. Показахме го и в мачовете с "Левски" и ЦСКА.
- Кои са най-ярките ти спомени от този момент?- В предпоследния кръг играхме срещу "Славия" на "Лаута" и победихме с 3:2. С този мач реално станахме шампиони. Феновете слязоха на тревата, рязаха мрежите, копаеха чимове. Това остава в съзнанието ми за цял живот. Пазя си фланелката от този мач, златния медал също. Имам си витринка вкъщи, където си държа всички неща, които съм спечелил и които са ми мили във футбола. Хубаво е от време на време да си ги поглеждам и да си припомням някои неща.
- Това ли е най-силният период от кариерата ти?- Не мога да кажа, че е имало един конкретен връх. Цялата ми кариера беше на едно постоянно ниво. Може би титлите и трансферът в Китай бяха малко над другите моменти.
- Стигна до ЦСКА. Какво си спомняш от престоя ти на "Армията"?- Началото беше доста тежко. Това беше период, в който водехме доста точки на "Левски". Впоследствие изгубихме преднината, изгубихме и титлата. В ЦСКА, ако не спечелиш титла или купа, сезонът е провален. Радвам се, че тогава все пак успяхме да спечелим Купата и Суперкупата на България. На следващата година станахме и шампиони. Пазя доста хубави моменти оттам. Накрая се разделихме малко негативно, защото имахме леки различия с треньора Стойчо Младенов, но явно е било за добро.
- Имало ли е вариант някога да заиграеш в "Левски"?- Не. Преди да облека червената фланелка, аз никога не съм бил привърженик на ЦСКА или на "Левски". Бях си от "Черно море". Когато вече заиграх на "Армията", възможността "Левски" пред мен бе изключена. Имало е и ще има футболисти, които са носят екипите и на двата клуба. Но аз винаги съм бил човек на честта и това изключва да работя в противниковия лагер.
- Какво не достигна на твоето поколение, за да се класира националният отбор на голямо първенство?- Сравненията с четвъртите в света неминуемо тежат. Футболът след 1994 година се промени много. Дотогава се разчиташе повече на таланта на даден играч. Но хората работят, развиват се, подобряват условията си. Ние тук си стоим на едно ниво и разчитаме да се роди някой талант и интелект. Но това не е достатъчно. Виждаме какви са инвестициите в световен мащаб. Това не ни достига и на сегашното поколение. Дай Боже да успее нещо да направи. Не е толкова важно дали ще успеем да се класираме на някой голям форум, а да си подредим къщичката. Не е важно колко е голяма държавата, за да ти е добър футболът. Важното е хората, които го управляват, да го правят правилно. Неизбежно е футболът да е свързан с положението в държавата.
- Какви бяха емоциите у теб, когато за първи път облече националната фланелка на България?- Разбира се, помня ясно този момент. Беше една далечна авантюра в Египет в края на 2004 година. Завършихме 1:1. Тогавашният селекционер Христо Стоичков даде възможност на доста момчета, които допреди това не бяха част от националния отбор. Впоследствие той разчиташе на мен в още доста мачове. Имахме възможност да се класираме, но не се получи. Оттогава досега вървим само в низходяща линия.
- Съжаляваш ли, че не игра повече за националния тим в последните години?- Със сигурност е имало възможност да вземам и повече участия. Никога не съм бил обиден на никой. Щом не са ме извикали, проблем е на селекционера, не мой. Въпрос на чест и достойнство е било за мен да нося националната фланелка. Дори когато играх в Китай, получихме повиквателни с Емо Гъргоров. От клуба доста ни врънкаха да не пътуваме и да си останем там, но обяснихме на президента, че за нас националният отбор е над всичко. Пътят от нашия град там до София е двайсет и няколко часа.
- Как оценяваш шансовете ни за класиране на Евро 2020?- Със сигурност има шансове. Не е важно толкова дали ще отидем на този форум, а да има изградена структура и хората да работят за доброто на футбола. Всичко тръгва от децата и юношите. Ние искаме да се класираме, а в целия ни футбол а такъв хаос. Винаги съм бил оптимист и смятам, че рано или късно ще дойдат правилните хора.
- Имаш ли фаворит за това кой трябва да поеме управлението на футбола ни?- Сигурен съм, че точният човек за българския футбол се казва Стилиян Петров. Имал съм възможност да се допра до него и той е личността, която има морала, възможността и контактите да действа по правилния начин.
- Кой е любимият ти гол?- Имам доста, които мога да изброя. Имам 4 гола със задни ножици - в контрола с "Вердер" (Бремен), срещу "Левски", "Лудогорец" и "Калиакра". В Китай имам попадение от доста далечна дистанция. Най-горд съм от двата гола, които имам за националния отбор.
- Каква е тайната на футболното дълголетие?- Доста неща спомагат на един футболист да запази по-дълго време форма. Стречингът и йогата помагат. Храната и режимът са изключително важни. Излизането навън не е чак такъв проблем, въпросът е какво консумираш и в колко часа си лягаш. Не може да стоиш в един апартамент 7 дни в седмицата. Една почивка винаги се отразява добре.
- След футбола накъде?- Искам да се изолирам от футбола за известно време и да си изчистя главата. 20 години в нашия футбол напрежението е голямо, уважението - малко. Тази професия тук е мазохизъм.