© ФК Марица | | Официалната страница на ПФК Марица във Фейсбук представи перспективния юноша на клуба Борислав Дончев. Той участва в предсезонната подготовка на представителния тим, направи и своя дебют за мъжете, реализира и първото си попадение в Трета лига. Младият футболист е един от тези, които получиха шанс за изява в представителния тим, благодарение на водената политика от треньорския щаб и ръководството на клуба за използване на повече собствени юноши в първия отбор.
Борислав Дончев е роден на 13.11.2003 година в Пловдив. Учил е в ОУ “Драган Манчов" до пети клас, а след това 2 години в ОУ “Тодор Каблешков". Средното си образование продължава в ПГХТТ.
Футболът влиза в сърцето на Борислав още от съвсем малък и още в детската градина започва да тренира. Той сам се записва на тренировки, а неговите родители разбират в последствие, когато идва време да заплатят таксата. Тренировките в градината се водят от младия треньор Георги Онов, който по това време е част от треньорския екип в школата на “Марица". Така малкия Борислав прави първите си стъпки на стадион “Марица", а Георги Онов е неговият първи треньор.
След реформите в школата на клуба и напускането на Онов, Борислав Дончев става възпитаник на Кирил Андонов, като под негово ръководство минава през различните детско-юношески гарнитури на “Марица", в това число и юношите старша възраст. Играе като ляв бек. В школата на “жълто-сините" Борислав и неговият отбор стигат на 4 пъти до вицешампионското място в регионалните първенства, веднъж са трети. В ранните години от неговата футболна подготовка печелят трето място (след “Левски" и ЦСКА) на турнира в чест на Георги Аспарухов-Гунди.
Благодарение на водената политика от треньорския щаб и ръководството на клуба за налагане собствени кадри в първия отбор Дончев става част от него, след като личните и футболните му качества са забелязани от старши треньора Борислав Караматев. Той дебютира за представителния тим в мач за Купата на България. В края на 2019-та година той дебютира и в Трета лига, като реализира първото си попадение от дузпа срещу “Димитровград" в мач от шампионатен мач.
Борислав Дончев се съгласи да отговори на няколко въпроса за пътя от детската градина до мъжкия футбол, за сбъднатите мечти и за целите му.
Как се запали по футбола?
Запалих се още в детската градина, след като отидох за пръв път на тренировка. Аз се записах сам. Родителите ми разбраха на края на месеца, когато директорката им съобщи, че трябва да платят таксата.
В голяма част от периода в школата на клуба си тренирал в група с по-големи от теб. Това пречило ли ти е?
Не мисля, че ми е попречило, а по-скоро ми е помогнало да израстна. Никога не съм се притеснявал, че играя с по-големи и срещу по-големи от мен.
Кой е любимият ти български отбор и на кой европейски тим си фен?
Любимият ми отбор в България е “Марица" - друг няма! А от Европа - “Барселона".
А играчите, на които се възхищаваш?
Любимият ми български футболист е Христо Стоичков. Той е излязъл от клуба, за който имам честта да играя. А от Европа - Лионел Меси.
Ти си един от тези млади играчи, които никога не се е местил от школа в школа. Това е рядкост в днешно време. Защо? И изобщо обмислял ли си някога такава стъпка?
Никога не съм го обмислял. Още в началото, когато дойдох в “Марица", се влюбих в този клуб и никога не съм имал намерение да ходя в друга школа.
Какви са личните качества, които трябва да притежава едно момче, за да успее във футбола според теб? Освен таланта и чисто футболните умения?
За мен най-важното е да си упорит и нищо да не те спира. Да си непримирим, да следваш мечтите си и да работиш много здраво. Мисля, че тези неща са дори по-важни от таланта и футболните умения. Те се развиват именно заради личните качества на даден играч.
Имаш ли нужната подкрепа от семейството, приятелите?
Разбира се, винаги са били до мен и са ме подкрепяли, за което им благодаря!
Вече дебютира за представителния тим, имаш и един гол. Какво следва за теб, как виждаш бъдещето си в “Марица"?
Благодарение на всички треньори, които са работили с мен, стигнах до представителния тим на “Марица". Благодаря на всеки един от тях - Георги Онов, Кирил Андонов, че са ми дали шанс за изява и че са развивали уменията ми и са ме подкрепяли. Винаги ще съм им благодарен! Благодаря и на Борислав Караматев, че ми даде шанс да сбъдна една своя мечта - да съм част от първия отбор на “Марица". На моите съотборници също! Продължавам да работя здраво и да следвам мечтите си.
А какви са те, за какво мечтаеш?
Мечтая да съм един от единайсете в стартовия състав и да сме на професионално ниво. Да спечеля трофей с “Марица". Надявам се след време да стигна и до някой европейски гранд, но всичко зависи от мен.
Разкажи за най-щастливият ти момент в школата на клуба. Този, който никога няма да забравиш.
Всеки един ден имам щастливи моменти в този клуб, но тези които няма да забравя са дебютът ми и първият ми гол за представителния тим. Също и моментът, когато ми казаха, че ще тренирам с мъжете. След едно гостуване с обора на юношите старша възраст се върнахме в Пловдив и треньорът ми Кирил Андонов ми каза: “Утре идваш и започваш да тренираш с мъжете." Не можах да повярвам! Като се прибрах вече го бях осъзнал и... полудях!
След дебютът ти в Трета лига срещу “Хасково" последва и първия ти гол и то в домакинство. Усети ли подкрепата на феновете в онзи мач срещу "Димитровград", когато отбеляза от дузпа? Как се почувства?
Усетих я, разбира се! Публиката на “Марица" е различна, уникална и винаги подкрепя отбора каквото и да става. Беше невероятен момент от моя живот и благодаря на всички за подкрепата. Нека да продължават да са близо до отбора и да го подкрепят.
Какво би посъветвал всички момчета от школата, които също искат да стигнат до първия отбор някой ден?
Да са сериозни, да продължават да тренират здраво. И да се възползват от всеки един шанс, който им се даде.
В момента тренировките и шампионатът са спрени. Липсва ли ти футболът?
Адски много ми липсва и се надявам всичко това да свърши по-бързо. В момента няма тренировки и мачове, но това не ме спира да тренирам. Тренирам вкъщи за физическа сила и си правя бягане във входа на блока, в който живея. Нека и всички хора си останат по домовете и да се пазят! Така всичко това, ще свърши по-бързо. |