 © |  |
Женският футболен клуб Локомотив Пловдив представи с кратко интервю своята състезателка Франсис Петрова. Любопитното е, че тя започва в отбора като вратар, но впоследствие е преквалифицирана като халф. Ето как Франсис Петрова отговори на въпросите.
Здравей, Франси, как си? Как прекарваш времето си под карантина и най-вече …без футбол?
Благодаря, добре съм. Използвам времето, за да уча, понеже имам една година да се подготвя доста добре за мястото, където искам да уча. Правя упражнения вкъщи и излизам да тичам на близката алея. Разбира се, с маска - все пак спазвам правилата.
Според теб прави ли се достатъчно от БФС за женския футбол?
Както и другите ми съотборнички, така и аз смятам, че има какво да се желае винаги, защото тук в България все още нивото на женския футбол не е толкова развито, колкото в другите по големи държави.
Имаш ли поставени цели, които искаш да постигнеш с Локомотив?
Искам да имаме само победи и да показваме високи резултати. Купата на България е целта най вече но също така първенството не остава на заден план, искаме да покажем на всички, че можем да сме най-добрите, бъдейки част от нашият любим Локомотив.
Според теб на какво ниво са тренировките и обстановката в клуба?
Нивото е много високо, имаме условия за тренировки, където да развиваме уменията си и да ставаме все по-добри. Обстановката е отлична, всичко е прекрасно и ми харесва.
На какво ниво бяхте, преди да спрат тренировките?
Нивото ни беше много високо, понеже имахме доста силна подготовка. Бяхме на зимен лагер, където изиграхме много контроли. Като се върнахме, също имахме спаринги, дори и в чужбина. Мисля, че щяхме да влезем в първенството много силно.
Разбираш ли се добре с твоите съотборнички и на какво мнение си за тях?
Смея да твърдя, че те са като семейство, те са хората, които винаги са до мен. Защото почти цялото време извън вкъщи прекарвам с някои от тях. Наистина футболът сплотява и моят отбор е жив пример. Ние не сме само отбор, но и семейство, треньорът ни също допринесе за това да се чувстваме добре. Той е човекът, който не се отказва от нас и имаме неговата подкрепа, каквото и да става.
През зимата отборът се подсили с 6 нови момичета, какво ти е мнението за тях?
Момичетата са много готини, не сме имали все пак толкова много време да се опознаем, понеже влязохме и в карантина. Но смятам, че има какво да се научи, защото някои от тях имат много опит и можем да взимаме пример от тях.
Нека да кажем на нашите читатели, че ти освен халф, играеш и като вратар когато се наложи. Кой пост ти допада повече?
Доста интересен въпрос! Когато дойдох в отбора, започнах като вратар, имах качествата и ми харесваше. Но впоследствие просто изведнъж ми се прииска да играя като полеви и така се появих като халф. Но кое ми харесва повече - не знам. И двете ми допадат, чувствам се добре и на двете позиции. Когато има нужда, ще се върна на вратата с удоволствие.
А помниш ли на колко години за първи път игра в женското първенство?
Мисля, че бях на 13, когато изиграх първия си мач в първенството. Тва е хубавото, че имахме възможността от малки, понеже повечето сме на една възраст горе долу. Да изградим стил, да имаме изиграни мачове, защото всичко това е опит.
Какво бе усещането тогава?
Усещането беше страхотно, защото аз много исках да играя. Още от детската градина съм с топка в ръка и усещането да излезеш на терен и да играеш истински мач е уникално.
Искаш ли нещо да кажеш на екипа ти?
Искам да им кажа, че ми липсват много и искам колкото се може по-бързо да свърши всичко. Да сме живи и здрави най-важното - да се връщаме на работа, за да се върнем в първоначалната си форма и да мачкаме.
И за последно, какво би посъветвала феновете, за да се справят с изолацията по време на карантината?
Нека си останем още малко вкъщи. Вярвам, че скоро всичко ще приключи. Спазвайте ограниченията и бъдете здрави, за да може всички да се насладим на любимата игра, веднага след като излезем от карантина. |
Зареждане ...
