Екипът на Botev Media стартира нова рубрика, насочена изцяло към "жълто-черната" общественост. В нея треньори от школата на Ботев (Пловдив) ще споделят своите спомени и емоции от паметни мачове на жълто-черните през годините.
Началото на рубриката постави наставникът на набор 2007 Стоян Ангелов - Стинката. Той разказа за една емблематична победа на "канарите" от 1996 година - с 4:3 над столичния Левски на стадион "Христо Ботев".
"Беше незабравим за мен мач, в който освен това моят юношески отбор гонеше топките. Ние бяхме на предпоследното място, а те бяха втори. Коко Праматаров, един от братята Добревски, Борис Хвойнев и Петър Пенчев вкараха за победата с 4:3. Попадението на Пепо в последните минути ме накара да падна на колене зад вратата откъм таблото и да плача от радост", разказа Стоян Ангелов.
Гледайте в прикаченото видео цялото изказване на младия специалист!
Мача беше точно на Никулден , спомням си че при гола на Пепо Пенчев сграбчих някакъв дядо пред мен и го разцелувах като роднина....и после 10 минути не можехме да му открием бомбето , паднало през 3-4 реда... Незабравим мач !
И пак сме били на повече финали от вас, печелили сме повече финали от вас и сме губели повече финали от вас. Колелото се върти, имаме немалък шанс пак да се срещнем на финал. Този път може вие да ревете. На финал винаги единия печели, а другия губи. Вие спечелихте първия, факт. Но цяла България видя кой е по-обичания отбор с 3 (ТРИ!) пъти повече публика. Футболът е за феновете, играта на терена минава и си заминава, 90 или 120 минути са и приключва. Споменът от 15 000 срещу 5000 остава завинаги. Това е фундаменталната разлика между ботевиста и локомотивеца - първия живее за да обича, втория живее за да мрази. За това ще сте вечно в сянката на Ботев, пък ако щете 20 финала спечелете срещу нас.
Какъв патос в перото на поета каква драматургия при съставянето на изречение за да се стигне до кулминацията на взривяващата и фамозна пета в селските анали за вечни времена.Амин.
Така е. Когато обичаш истински отбора си плачеш от радост, плачеш и от мъка. Но ти надали ще разбереш някога това. За теб остава истинското ти щастие да продължиш да хейтваш.
Мършо циганска недоклатена, реването е присъщо на циганските малцинства, това е начина им на живот, вечно просещи, гонени, и мачкани, какво правиш в тема, която по-никакъв начин не е свързана, със столипиновското ви недоразумение, този подарен финал, ще остане едничката ви радост, много скоро ще връщате версии, и ще ревеш много, страшно много...
Коментарите са на публикуващите ги. Plovdiv24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
Зареждане ...
