Кристиан Добрев отново е част от отбора на Ботев (Пловдив). Бургаският талант бе преотстъпен във втория отбор на Порто, но счупена костица на глезена не му позволи да покаже качествата си. Нападателят разказа за престоя си в португалския гранд, направи сравнение между футбола у нас и този в Португалия, а също така говори за своите амбиции в бъдеще.
Здравей, Крис! Първо добре дошъл в Ботев. Как се чувстваш, след като отново си рамо до рамо с твоите съотборници?- Здравейте, благодаря! Чувствам се страхотно. Имах чувството, че изобщо не съм си тръгвал. Всички ме приеха много добре. Колективът в отбора се е запазил и се чувствам страхотно, че отново съм тук.
Каква обстановка завари в Ботев след завръщането си и голямата пауза, причинена от COVID-19?- Дойдох в началото на миналата седмица, когато отборът се подготвяше за първия си мач след карантината. Тимът беше подготвен много добре. Вече бяха приключили с физическата подготовка. Аз тепърва започвам и смятам, че имам много работа за вършене.
Изкара период като преотстъпен от Ботев в Порто. С какви впечатления остана от португалския гранд и как се отнасяха към теб?- Периодът ми в Порто беше доста поучителен. Видях как се работи професионално. Сблъсках се с много различни хора и много добри футболисти. Наистина има разлика. Технически в чужбина са доста по-напред спрямо България. Мисля, че това е най-голямата разлика. Топката се обработва много бързо. Скоростта на футбола там е много по-голяма от тази в България. Отнасяха се доста добре към мен, въпреки че бях чужденец, но смятам, че ако трябваше да изберат между мен и някое португалско момче на моята позиция, със сигурност щяха да изберат него. Ако възможностите ни бяха наравно, разбира се.
Точно преди да направиш своя дебют за Порто, ти получи травма на тренировка. Съжаляваш ли, че късметът ти обърна гръб точно в този момент?- Да, беше доста неприятно. Точно преди дебюта ми получих тежка контузия, която ме извади от игра за два месеца и половина. Наистина съжалявам, че тогава не успях да грабна шанса си. Тъкмо се завърнах в националния отбор на България до 19 години. Всичко беше окей и щях да започна да играя. Тренирах много добре, но не знам... Ще разберем с времето дали е било за добро.
Какъв е тренировъчният процес в Порто и можеш ли да направиш сравнение с тренировките в България?- Разликата беше, че тренировките са доста по-интензивни. Наблягаше се доста на работата с топка. Нямаш право да се криеш, играеш с GPS. Всяка тренировка се записва с видеокамера и след това се прави анализ. Конкуренцията беше доста по-голяма. Смятам, че в България няма чак толкова голяма конкуренция. Интензитетът на работа с топка беше най-голямата разлика спрямо българския футбол.
Да се върнем отново към Ботев. В момента не можеш да играеш, но тренираш с "канарчетата", а в тима за няколко месеца бяха наложени още младоци. Със завръщането ти Ботев ще разполага с още един юноша в състава си. Това ли е правилният път?- Мисля, че налагането на млади футболисти е добра стъпка. Трябва повече отбори да го правят, защото сме доста далече от Европа. С налагането на млади футболисти ще покачим нивото на българския футбол и на националния отбор. Все пак не съм аз човекът, който да определя методиката на даден клуб.
Ботев стартира лошо след близо тримесечната пауза в шампионата - загуба от Ботев (Враца). Сега предстои тежка битка с ЦСКА-София в полуфиналите за Купата. Има ли сили отборът да елиминира "червените" и да играе финал?- Да, Ботев стартира със загуба, но това не значи, че трябва да се правят лоши изводи. Имаше тримесечна пауза и за всички отбори в момента е доста трудно да навлязат в игрови ритъм. С времето отборът ще натрупа инерция и ще се върнем към добрите резултати. Полуфиналът с ЦСКА ще бъде наистина труден за нашия отбор. Имаме силите да се справим с тях, въпреки че в момента не мога да помогна на отбора. Ще бъда отстрани и ще наблюдавам. Мисля, че имаме силите да ги отстраним и да идем на финал. Все пак това е футбол и каквото и да кажа, не се знае дали ще се случи.
Ти излезе в чужбина и видя каква е разликата между българския футбол и този зад граница. Какво би посъветвал връстниците ти в Ботев, а и в родния шампионат - да трупат опит тук и да осъществят трансфер след това, или да мислят за развитие в чужбина още сега?- Не мога да дам съвет, още съм на 19 години. Просто мога да кажа, че в чужбина психически е по-трудно. Имаш период да адаптация, който наистина е много коварен. Сам си, нямаш приятели, нямаш семейство, няма никой около теб, който да говори родния ти език. Чувстваш се сам и може би това е най-тежкият период, а който ако се справиш и имаш късмет, нямаш контузии, отдаден си и тренираш здраво, може да успееш, но можеш и да не успееш. Всичко е късмет. Това е мое мнение и аз така мисля. Отидох, адаптирах се, но се контузих. При всеки е различно.
Малко преди да заминеш за Португалия ти подписа 3-годишен договор с Ботев. Какви са амбициите ти?Сега амбициите ми са да натрупам повече игрово време в Ботев, да помогна на отбора за по-добри резултати и да покажа, че отиването ми в Португалия не е било напразно. То беше доста поучително за мен. След като мина физическата подготовка и започна с тренировки с топка, се надявам през новото първенство да бъда много полезен на треньора и да бъда в помощ на отбора.
Интервюто е на Илия Иванов, Sportal.bg